Когато се състезавах край Плевен, целите ми не бяха високи – да стана европейски шампион
Джан Ончу влезе в света на моторите с два рекорда – най-младият участник в професионално състезание от световния шампионат и най-младият пилот с победа. На 15г. и 115 дни спечели дебютния си старт при това на дъжд. Кариерата му започва със стартове България през 2012 г. През 2014 и 2015 печели републиканските титли в клас Супер мото заедно със своя брат близнак Дениз. Тогава са и последните му участия у нас.
Автор: Йордан Йочев
Здравей Джан! Победи най-добрите пилоти в света в клас Мото3 в първото си участие на мократа писта Рикардо Тормо. С какво превъзхождаше опонентите си този ден?
Огромната мотивация е отговорът. Бях бърз, имах добро темпо и Валенсия е една от любимите ми писти – комбинация, която донесе добрия резултат.
На 15 г. влезе в историята като най-младия участник и победител, кога всъщност се качи на мотор за първи път?
Бях на 4 години. Хареса ми, но нямам много спомени от тогава.
Кариерата ти започва с участия в българския мото крос, супер мото и пистовия шампионат. Какво си спомняш от стартовете в България?
Да, помня, че се състезавах край Плевен, където карах супер мото. Преди да отидем на участия състезатели ми бяха разказвали, че имате най-добрата писта в света. Когато отидохме там и я видях, реакцията ми беше: „Уау“. Страхотни скокове и асфалт, много по-различна за мен, защото до този момент бях карал само крос.
Имаш ли приятели сред българските състезатели? Приемал ли си съвети от тях за техниката на каране?
Никога не искам съвети от друг пилот. Само от Кенан (Кенан Софоглу, 5-кратен световен шампион в клас Супер спорт, който открива Джан за големия спорт и става негов ментор-б.а). С него и с брат ми (Дениз Ончу, европейски шампион за 2015г. в Супер мото и шампион в Идемицу ейжа талънт къп за 2017г.) имаме много добра връзка и обсъждаме всичко тримата. Много добър приятел съм с Хакан Халми, познавам Майкъл Иванов и Александър Георгиев, с когото съм се състезавал в клас до 85 кубика.
Когато се състезаваше в България, представял ли си си, че ще се изкачиш до най-високото стъпало - световния шампионат?
Целите ми тогава бяха ниски – да спечеля европейския шампионат. Два или три пъти го направих, но по това време карането за мен и семейството ми беше хоби. Тогава Кенан каза: „Добре, хайде сега да преминеш в пистовия шампионат!“. И го направихме. Кенан организира стартове, част от турския шампионат, за да отсее най-талантливите деца на страната. Оказахме се трима – аз, брат ми и още едно момче. През 2016 г. участвахме в Ейжа талънт къп (шампионат, в който деца от цял свят се състезават с еднакви машини-б.а.). Първата година беше зле, качих се на подиума едва в последното състезание. Втората година се състезавах в Red Bull MotoGP Rookies Cup (друг шампионат за млади пилоти, които се състезават с четиритактови двигатели KTM 250 кубика). Брат ми спечели титлата, а аз бях трети, защото в доста от състезанията нямах късмет – други пилоти ме блъскаха и падах. През 2018 г. всичко започна добре и спечелих с голяма увереност . Състезавах се и в още един – FIM CEV със сегашния ми отбор, с който станахме семейство. Тази година съм в Мото3 класа, който е доста непознат за мен въпреки победата ми във Валенсия. За да бъдем на върха тук, трябва да натрупаме още опит, да изградя нужното чувство. Един ден ще бъде бърз, но кога – не знам.
Тийнейджърите на твоята възраст се вълнуват повече от партита, компютърни игри, липсва ли ти този начин на живот?
Не обичам да играя компютърни игри, защото са скучни за мен. Когато имам свободно време, си пускам филми по Нетфликс. Карането на мотор е малко като компютърните игри, но на живо.
Успяваш ли да комбинираш училището със състезанията? Някой пилоти като Валентино Роси са ходили на училище до 15-16-годишна възраст, докато от твоя отбор ми казаха, че говориш 5 езика.
Езиците ми не са от училище. Майка ми е от Норвегия, баща ми е роден в Турция, но е израстнал в Германия, затова говоря повече езици. Когато съм в Турция, се опитвам да ходя възможно най-много на училище. Резултатите ми там не са зле. Не ходя много често и не съм най-добрия, но се старая да бъда.
Как се подготвяш за състезания, какво тренираш, имаш ли по-специална диета от съучениците ти?
Храня се като всички останали. Спортувам повече от тях – тичане, каране на колело, фитнес и задължителното каране на мотор. Малко се затруднявам, защото на училище имаме по 9 часа на ден, но се опитвам да тренирам колкото мога повече.
Видях те да обикаляш пистата пеша (интервюто беше взето в четвъртък преди състезанието на Херес), това помага ли ти?
Много помага. Когато вървиш пеша, си припомняш маркерите за спиране, научаваш и пистата по-добре. Трябва да се минава по нея преди всяко състезание. Добре е и за безопасността. Ако малко си позабравил трасето, една обиколка е достатъчна. Лягаш си да спиш и на сутринта завоите са ти в главата.
Имаш ли любим пилот?
Да, имам - моят брат.
Интервюто е публикувано във вестник Телеграф на 16 май 2019 г.