Падах на полигона, докато карах курса за А категория, казва шампионът в клас R600
Антонио Николов е доказателството, че има ли желание, има и начини. Преди четири години (когато е на 26) се записва на курс за А категория. Пада на полигона (неведнъж), не знае къде е скоростният лост. Започва от абсолютната нула. Днес състезателят на мото клуб Боляри има вече шампионска титла в клас R600 от румънския шампионат (2023) и вицешампионска в Балканския (клас Формула 600). Винаги усмихнат, спокоен и с кутия вафли MyMotto на пистата.
Здравей, Тони! Тази година на състезанието в Румъния ми каза, че караш мотор едва от 4 г. и си падал на полигона, докато си карал курса за А категория. Как стигна до състезанията и сегашното си ниво?
На полигона падах и то доста. Не знаех къде е скоростният лост. Причината да изкарам книжката беше един приятел(Светльо). Веднага след като взех изпита, си купих мотор, дори нямах парите да го платя.
Първият ми мотор беше Сузуки GSXR-600 2008 г. Много се запалих, карах всеки ден, започнах да го тунинговам като всеки ентусиаст - спортен въздушен филтър, генерация, куикшифтър и т.н.
Кой ти показа пистата?
Заведе ме Даниел Цанински (моят ментор), от когото купих и мотора. Мисля, че беше май 2020 г. Отидохме на Калояново, беше нещо уникално за мен. Чувствах се като малко дете, което е за първи път на море. Сигурно направих 100 обиколки за един ден, не ми се излизаше от пистата, не чувствах никаква умора.
Бяхме там за два дни, като на втория постигнах най-добро време 1.10.500 и успях да опра коляно, което ме накара да се почувствам наистина супер бърз и велик (смее се). След това купих спойлери за писта и септември друг приятел ме заведе до Румъния. Това бяха моите 5 дни на писта за 2020 г.
А първото състезание?
То беше през сезон 2021, запознах се с Петър Въжаров и се картотекирах към неговия отбор. Направихме един урок на Сапарева баня и през май направих своя дебют на Долна Митрополия. Отидох с приятел, с който можехме само да свалим спойлерите от мотора. Беше си истинско приключение. Върнаха ни на техническия преглед, тъй като не бяхме направили абсолютно нищо по мотора, по отношение на изискванията.
Т.е. били сте тотално неподготвени?
Да (смее се), но на пистата всички са ми подавали ръка. Така се запознах с Тити, от когото взех винтоверт, с Васко Кичуков, който ми даде бургия (за дърво, защото такава имаше) и тел, за да пробием и обезопасим пропката, капачката за наливане на масло и др. Сещам се също, че и Пепи (Петър Въжаров) ми даде предна гума, която му платих след два месеца. Той ме предупреди, че тази гума не е подходяща, но аз настоявах да я взема, защото просто нямах време и контакти да намеря друга.
Още на първата обиколка в първото състезание паднах точно заради грешен избор на гума и грешно налягане. Беше много леко падане, след което станах и продължих, дори успях да завърша. На следващото състезание пък ме остави съединителя, защото прекалих с тренировките за старта. Тогава се запознах с Петко Душков(механик на МК „Боляри“), който ми намери части за съединителя и ми помогна да го сменя.
Общо взето всеки, към който съм се обърнал за помощ, се е отзовавал, без да ме е познавал преди това. Това беше за сезон 2021, два състезателни уикенда на Плевен. През сезон 2022 ходих два пъти до писта Серес и направих един опит да се състезавам в Румъния.
Първия път тръгнах за Серес сам. Отново перипетии и драми, но разбира се и много положителни емоции. За първи път теглих ремарке, влязох в грешния коридор на границата и се наложи тираджия да ми изкара назад колата с ремаркето, тъй като аз не успях.
През 2023 г. зад теб застава генералният ти спонсор вафли MyMotto, какво се промени в подготовката ти?
Нещата станаха много по-сериозни. Ако до преди това имах между 4 и 7 дни на писта, благодарение на партньорите от MyMotto започнах на карам по 30 дни на сезон.
Стартирахме със седма, осма позиция и времена от 1.57 в Румъния до първото място с време 1.47 и шампионската титла в клас R600 от румънския шампионат, в който се състезавах през 2023 г. Избрахме този клас, защото наистина беше подходящ за нивото ми.
Не сме имали за план да стана шампион, тъй като бях бавен и също това щеше допълнително да ме напрегне. Зад всички тези решения стои моят ментор и механик Даниел Цанински.
Мисля, че избора на правилен клас е от изключително голямо значение за правилното израстване на един състезател. Този шампионат ми помогна да натрупам нужното самочувствие, направих първите си изпреварвания, първите си подиуми и победи.
Разказвал си ми, че титлата се е решила в последната обиколка.
Да, интересното тук е, че станах шампион в последния завой, на последната обиколка от последното състезание. Лидерът по точки трябваше да завърши втори, за да си осигури титлата.
През първата половина на състезанието беше трети, след това стана втори. Аз бях първи, той настигна и мен и за мой късмет сгреши (леко падане без щети му отне титлата). Тогава разбрах, че докато не видиш карираният флаг нищо не е ясно.
Кой аспект от карането все още ти е труден и искаш да подобриш и съответно кое твое качество смяташ, че ти е силата като пилот?
Мисля, че мога доста да подобря спирането, тоест да започна да спирам по-късно, но в същото време да не преспирам. Силата ми е издръжливостта и добрият старт(който беше ужасен отначало заради един инцидент). Също смея да кажа, че се чувствам спокоен докато карам, надявам се, че и като вдигна нивото още, това ще се задържи.
През следващия сезон със същата машина и в същия клас ли ще се състезаваш, планираш ли нещо ново в подготовката или нов отбор?
Да, ще карам със същата машина, в същия клас, ще гоним шампионската титла във Formula 600 BMU. Имам нужда да сваля още по две секунди на обиколка преди да мина в клас Супер Спорт. Имаме за план да подобрим машината като я оборудваме със спортно окачване, тъй като до сега карах със стоковото. Искам да включа повече тренировки на писта в календара си и да участвам на един или два кръга от шампионата Alpe-Adria.
Как протича твоята подготовка като цяло?
Основната ми подготовка е физическа - каране на колело, тичане, лостове (набирания и кофички), плуване понякога. Винаги съм гледал да разнообразявам, защото мотоциклетизмът на писта е изключително комплексен спорт, който освен пълна концентрация изисква и сила, издръжливост, рефлекс, баланс, гъвкавост и какво ли още не. Карането на писта го тренирам по състезанията. Гледам да участвам на повече и така използвам състезанието като тренировка за следващото.
Малко хора в клас 600 се състезават с мотори Сузуки, повечето предпочитат Ямаха R6, Хонда, ти защо избра този мотоциклет?
Сузуки беше моят първи мотор, той никога не ме е предавал. От както го продадох, е сменил трима собственици и са му навъртяни още 40 000 км и двигателят все още е здрав, това с Ямаха R6 няма как да се случи.
Сузуки е машина, на която може наистина да се разчита, тоест много трудно ще и се счупи двигателят. Също така има силни средни обороти, което е голямо предимство за един аматьор.
Доста стабилен е в завоя. Заводската спирачна система е слаба, но тя с много малък бюджет се оправя. С Ямаха R6 станах шампион на Румъния. Наистина по-лек и маневрен мотор, но бих казал, че е за професионалисти с голям бюджет, тъй като си има определен стил на каране и иска честа ревизия.
Хората трябва да разберат, че при първите стъпки в този спорт моторът не е от толкова голямо значение. Тази година доста Ямахи се счупиха и то някои след ревизия в началото на сезона, заложих на по здрав мотор, за да ми остават средства за каране, а не само да наливам в мотора.
Има ли български пилот, на който се възхищаваш и защо?
Възхищавам се на почти всички български пилоти, защото знам какво им коства да застанат на старта, още повече се възхищавам на по-опитните и наистина бързите като Милен Георгиев, Димитър Митов, Мартин Чой, Боян Бончев, Михаил Флоров, Васил Кичуков, може би и защото аз все още не съм един от тях.
Повечето са от старара школа. Новите пилоти сме по-разглезени и не търсим толкова грешката в себе си. Ако попитам някой по-млад пилот какво да направя, за да стана по-бърз, той веднага ще ми отговори - смени мотора, купи си телеметрия. Ако попитам Гришата (Димитър Митов) например, той ще каже - дай газ, ти не даваш газ, човек.
Ако попитам Кичука (Васко Кичуков), той ще ми каже - хубаво караш, ама спри малко по-късно, вкарай още малко скорост в завоя. Аз съм съгласен със старата школа, защото според мен, на моето ниво мотора няма значение. Най-много обаче се възхищавам на Пламен Петров, който дълги години се е борил за шампионската титла в клас СуперСпорт и е бил втори, докато не я печели.
Да си вечно втори не е никак лесно, хем си на крачка от победата, хем оставаш в сянка. Също така не е започнал да кара пистов мотор от малък като Милен Георгиев например - безспорно най-бързият български пилот с 600 кубиков мотоциклет и с най-голям усет към машината. Пламен също е много добре подготвен физически и не се оправдава.
Коя ти е най-голямата мечта, свързана с моторите?
Искам да стана толкова добър, че да мога да спечеля титлата в клас SSP600(СуперСпорт), когато конкуренцията е на високо ниво.
Историята ти е доста вдъхновяваща, на 26 се качваш на мотор за пръв път, сега си вицешампион в твоя клас. Какво би посъветвал останалите мотористи, които обмислят да застанат на стартовата решетка?
Бих ги посъветвал да опитат, аз така направих. Разбира се, в началото на трак дни, после едно състезание, второ и така. По-добре отколкото да дават газ по пътищата и да рискуват много повече.
Текст: Йордан Йочев
Снимки: Racebg, личен архив
Kommentare