Лежах в Пирогов, 70% от кожата ми беше свалена и поръчвах части за мотора
Цветелин е човек с голяма душа. Винаги ще намери добра дума, винаги готов да помогне, винаги усмихнат. Най-голямата му страст са моторите. На 8 г. кара Балкан, на 17 пистово Сузуки 1000 кубика. Като бебе баща му дърпа количката по баира със симсона и вероятно още тогава пътят му е предопределен. Не помни броя на паданията. На 14 г. е със спукан таз и комоцио. На 23 лежи в болница без кожа по ръцете и краката, но поръчва части за мотора вместо да спре. Както при 99% от състезателите, бюджетът не стига. Предпочита да купи нова задна гума, за да свали още някоя десета, отколкото екип. И продължава да кара с кърпените ботуши и кожен костюм.
Снимки: Габриела Данаилова, Йордан Йочев, личен архив
Здравей! Как откри света на моторите?
На 3 месеца имам снимка със симсона на баща ми. На 5-6 г. вече ме возеше. И баща ми като мен е правил глупости, по баира дърпа с мотора количката с бебето, за да не я тегли пеша.
Крушата не пада по-далече от дървото.
След симсона баща ми имаше Хонда. Качва ме отпред и ми дава да карам. Аз подавам и то едно хубаво. Викам, човек, кара ми се, давай да правим нещо по въпроса. Аз съм на 7 и той естествено ми отговаря, че няма как да стане. Ставам най-послушното дете, каквото ми кажат, това правя. Знаех как се потегля, съединител, скорости, но никога не съм карал. Като станах на 8, отидохме на един черен път и ми даде едно старо Балканче - първа, втора, все едно съм карал с години.
Изкарах доста време с него. Станах на 12 и вече не ми стигаше. Викам на бащата, давай нещо да мислим, пак ставам най-доброто дете и той ми взе една 125 кубика кросова Хонда, 4 такта. Отидох с нея на една сбирка, тръгнах да се прибирам, каската на ръката, защото бях при приятели на 400 метра от вкъщи. Веригата падна между шарнира и зъбака. Както карам с 60-70, гумата забива и директно се пързулнах, паднах и там приключва всичко.
Какви бяха пораженията?
Будя се в болницата, комоцио много тежко, счупен таз, ребрата бяха натъртени, майка плаче, аз повръщам, защото от комоциото повръщаш, обаче късмет с таза, че парчето от него се беше отчупило, но не беше се отделило. Казаха един месец не трябва да стъпвашна крака от тази страна на таза, защото ще се размести, зараства накриво и единият крак ще стане по-къс. След два месеца се изправих на крака, но болеше още. Кръвоизлив имах, обаче на 14-15 ден излизам от болницата и много ми се кара. Един приятел идва с един Симсон. Казвам му - давай ми да карам. Бум първа, начесах крастата.
А до пистовите машини как стигна?
Един приятел беше купил една Хонда CBR 600 от старите, взел я на къси пари. Питам може ли да я пробвам - може. На мен само това ми трябва. За тогава вървеше много. Викам край, тука ще е истината, ще се търси пистов мотор. Обаче като го съобщих това у дома, беше ужас - всички в един глас казват, че това няма да стане. Имах един съученик със Сузуки Срад, аз му давах ендурото на баща ми, той ми даваше пистовия. Там вече бяха такива глупости, каквито може би щяха да са с фатален край - неописуеми скорости в града, набиваш се на полицаите на очи, бягаш, все лоши неща. Нямаше тогава изобщо пистови мотори в града, някой да ти каже, че това нещо се кара на писта. Бях събрал някакви пари и бащата видя, че няма накъде и прецени, че е по-добре да ми помогне малко, отколкото да купя нещо, което не се знае дали е технически изрядно.
И какво купихте?
Взех първия си пистов мотор, Сузуки 1000, бил съм на 17 години. Цяло лято карам, давам газ. Всеки ден след работа като приключа в 5, директно на Шипка. В края на лятото с един мой човек ще ходим към Ямбол. Пистов мотор на магистралата за пръв път, знаеш какво се случва - пета-шеста и 3-4 минути колкото може. Само претресе нещо и изпуши това Сузуки, двигателят гръмна. Цяла зима търся части, няма части. Трябва ми колянов вал, а при тях това е част, която я няма или са много скъпи. Гледам една обява в olx за Сузуки к2 на части в Търново. Звъня и питам този вал става ли за к4 - момчето казва, че не става, но може да ми намери. Обади ми се след ден-два, отивам и гледам една личност, която я знаех само от Фейсбук и клипове – Митака (Гришата).
Запознахме се лично, мерим валове и в гаража му гледам едно БМВ за писта, викам опааа, този човек е сериозен. Той почна да разказва колко е готино на пистата, как 1000 км там се равняват на адски много километри на пътя като опит и знания. Викам си, трябва да го пробвам това нещо. Идва бала ми, събирам пари от гостите и звъня на Димо от Чирпан, който прави спойлерите. Направи ми за К4-ката. Редя го този мотор и който е ходил по пистите, ми казва какво ми трябва, а аз събирам пари от работа за части.
Т.е. работиш още от ученик?
Да, не бях завършил още. Последните 2 г. малко училището го бях позарязал, беше като задочно. Бях решил, че е по-добре да работя, още повече, че крастата с моторите беше скъпо нещо. Всички пари се инвестират в мотора, не се спи почти, каквото се купи, отивам в гаража да слагам.
Първа писта - отиваме на Серес, пълна трагедия. Било е 2016-2017. Сигурно съм карал 1,40-1.50. Нито има кой да ти каже какви гуми да сложиш, нито колко да ги напомпиш. Минаха се месец-два, викам Серес е далече, ще ходим на Калояново. Отивам и времената пак ужас - 1.09-1.10. Следващият път 1.09 и там котва. Тогава Митака ме светна - дай да сложим на това Сузуки един слипер. Сложихме го, веднъж карах в Румъния и решавам, че 2019 г. трябва да направя едно състезание.
Къде беше бойното кръщене?
Как къде, на Плевен, карал съм вече на някакви писти, отивам там. Имах шатра, бус се взима от един приятел, до ден днешен нямам транспорт, може би съм от най-неподготвените. Във формула 1000 бяхме към 23-24 човека. Почваме - касапница, за пръв път отивам, моторът никакъв тунинг, генерация, спойлери, филтър и помпа. Тогава гумата беше някаква гума, гледах да има точки, стартирах и финиширах 11-и или 12-и. Това беше първото ми състезание с К4-ката.
След него директно отидох на Калояново - 1.07 първо излизане, 1.06 второ и 1.05 трето излизане. Почнах да карам 1.05 темпо, доста се задържах. Направих второ състезание на Плевен, там вече бях 7-8 позиция. Виждам, че с този мотор вече няма да стане, трябва да се мисли нещо друго. 2019 от сутрин до вечер - работа, работа, работа. Имам вече мой магазин отворен, никъде не излизам само да събера средства.
Какъв мотор избра?
Купих от приятел от Трявна Ямаха R1. Продадох си и колата, защото не ми достигаха пари. Покарах го напътя и го разкостих целия. 2020 имах само един Плевен, тогава бях гръмнал радиатора, понеже на Плевен камъни няма (смее се). Не стартирах. Глася се за последното състезание за сезона и на 5-и октомври сменям масло, викам ще го раздвижа мотора пред гаража, пробвам първо спирачки, гуми, моторът учудващо спира.
И викам ще му подам малко газ, първа, втора обаче кой да му дойде на акъла, че вятърът ще охлади предната гума. Аз съм по къси гащи, къс ръкав. Предната гума се изпързаля и се влачех 30-40 метра. Това се случва със 120-130. Моторът отиде в едни дървета на над 100 метра, счупиха се клипони, а ръцете ми - до ден днешен се виждат белезите. Не мога да вдигна мотора.
Изправям го, но ми тече кръв от ръцете. Докато ме държеше адреналинът, изправих го, сложих акумулатора, прибрах го до гаража, прибрах се у дома обаче като пуснах чешмата под душа и целият изтръпнах, ужас беше. Отидох в болницата и като ме видя един доктор, директно изгорените части почна да ги реже с една ножица без упойка. С една пинцета хваща кожата и стърчащото го орязва с ножица. Оставят ме в болницата в Габрово, 70% от тялото ми няма кожа. На другия ден в пълна упойка изчистиха всичките рани и още тогава, на втория ден казаха, че няма какво да ме правят и заминавам за Пирогов, защото там имат добри мазила в клиниката по изгаряния.
Кой те закара в Пирогов, ти не можеш да шофираш в това състояние.
Бащата искаше да ме закара обаче знаех какво ще стане в колата, 2,5 часа път до София, викам няма да е бащата. Един приятел предложи да ме закара, обаче аз отивам сам, не мога да ангажирам други хора да се занимават с моите падания, аз съм го направил, ще си понеса последствията. Посрещнаха ме в Пирогов, на следващия ден втора пълна упойка, защото тялото няма да понесе тази болка.
Превързват ме с мазила, сложиха специални медикаменти. 6 дни не мога да мръдна, на легло съм, нито мога да стана да отида до тоалетна, нито да се храня, добре, че имаше едни лелички, молех ги само да ми отворят един Бейкролс и го хващам за дъното и буквално го „пия“. И едно шише с вода ми го пробиха с маркуч от системите и пия от леглото.
Първите дни ми помагаха да отида до тоалетна. По голяма нужда не се ходи, не съм ял нищо. След седмица ще се мъча сам, имах кожа, колкото да докосна тъч скрийна на телефона, за да вдигна. Едно ходене до тоалетна - 45 минути. Мина една седмица в Пирогов, няколко пълни упойки, бият и други обезболяващи, сменят там превръзки, бинтове. Като ги сменят под упойка е приятно чувството, все едно те гъделичкат. Обаче не може до безкрай и на втората седмица казват, че ще ги сменят без упойка.
Ей, такава болка просто няма, отлепват бинтовете, те залепнали. Имат едно като носилка и отгоре е с правоъгълен басейн, с едни стени, с душ размекват бинтовете и ги отлепват, обаче единият не се отлепя, той се е сраснал с кожата и няма махане, викат ще го сменим другия път, обаче той пак залепнал. Броим до 3 и дърпат, то няма друго решение. Едно момиче, беше стажантка, дръпна, такава болка не бях изпитвал. Стана голяма дупка, искаха да присаждат кожа, изчакахме и взе да заздравява, но може би 2 месеца не мога да бутна работа, не можеш да си измиеш косата, усещаш космите го като боцкане, ръцете имат свръх чувствителност.
И това не те отказа?
Какво отказване, последното състезание от сезон 2020 г. го „гледах“ от Пирогов. Тогава вече имах някакво темпо, виждах времената от болничната стая и се изяждах от вътре, че не съм там да давам газ. Като почнах да се подобрявам, от болницата започнах да поръчвам частите за мотора, които бяха счупени при падането. Следващите две години 2021 и 2022 бяха сезоните с най-големия ми прогрес. 2022 карах всички състезания и станах вицешампион в клас Формула 1000 за републиканския и 3-ти в Източноевропейския шампионат зад Синиша и Ивчевски.
Ти си самоук, използваш ли телеметрия, как усъвършенстваш техниката?
Никога не съм имал телеметрия, само състезатели, които са ме гледали отстрани и знам, че са по-бързи като Митака, Християн Христов, Красен Кънчев, казват кой сектор не е окей или кой пилот го прави добре и гледам от него.
А родителите ти как гледат на състезателната кариера, не искат ли да те спираш вече?
Те не са искали да започвам (смее се). Даже този уикенд (предпоследния кръг в Плевен) за пръв път дойдоха на състезание да ме гледат и пак ме питат дали няма да спирам.
Каква е целта оттук нататък?
В момента караме за удоволствие, защото без спонсори и да взема друг мотор, няма как да има прогрес. Тренирам от състезание на състезание, всичко е свързано със средства. Ти си ми виждал екипа - той е в покъртително състояние, ботушите не си знаят дупките, единственото, което е окей, са каската и ръкавиците. Сега успявам да направя прогрес и с това, с което разполагам. Докато имам възможност, не мисля да спирам. Целта е докъдето можем да се развием, ако някой удари рамо, ще се състезавам и напред във времето.
Всичко зависи от финансовата възможност, каквото зависи като време и отдаденост, ще го давам. Защото сега отивам с екип и ботуши, които са кърпени 3 пъти екипа и 3 пъти ботушите, но идва момент, в който трябва да купиш гуми, други неща за спорта, всичко си има износоустойчивост. Сега, за да купя гуми, правя риск с протекцията. Но, ако не взема пък гуми, няма как да направя прогрес. А един хубав екип е 2-3 състезания в гуми.
Всички усилия и трудности през годините не се ли забелязват?
В нашия град е много трудно, досега са ми помагали малко хора, помагали са ми с нещо символично, за което аз съм много благодарен. Единият човек е момчето, което от началото до края, ми дава буса си. Ако не е този бус, аз няма как да дойда.
Веднъж ми каза, че не купите са важни, а да си бърз, затова не караш в Ф1000 повече. Още тогава този цитат ми хареса за заглавие на интервю.
Така е. Общо взето след вицешампионската титла в клас ф1000 5-6 човека ми казаха, че ако искаш да станеш бърз, трябва да караш при бързите. Има много пилоти, които дават времена, но в състезателни условия е съвсем друго. Аз бях скептично настроен за супербайка предвид бюджета, но като се замисля - дали ще купя нови гуми за ф1000 или за байка, то е едно и също.
Личният ми рекорд на Серес беше 1.22, докато бях в Ф1000. Още първото състезание в клас SBK свалих на 1.21. Просто да караш с бързи пилоти оказва голямо значение, тъпченето във формулата е загубено време.
Текст: Йордан Йочев
Comments