Илиян Ле – механикът, който спечели 8-те часа на Спа

На 6 г. подкарва симсона на дядо, изгорял бушон на Ямаха R1 му отваря пътя към IDM

Българин е част от отбора, спечелил 8-часовото състезание от световния ендюрънс шампионат по мотоциклетизъм на писта Спа в Белгия. 39-годишният Илиян Ле от София заедно със свой колега е сглобил машината марка BMW M 1000 RR, с която пилотите Ханес Зомер, Леандро Меркадо и Ян Бюн триумфират през 2025 г. През сезон 2026 Илиян ще бъде отново част от отбора Champion HERT MRP BMW. Той вече е в Льо Ман, където тази седмица стартира легендарното 24-часово състезание. Целта пред отбора е една – шампионската титла.

---

Текст: Габриела Данаилова, Йордан Йочев

Снимки: Racebg, личен архив

Здравей! Твоята история е от онези, които обичаме да разказваме - от военното летище край Долна Митрополия, на което си се състезавал и малък гаражен сервиз, до победа на Спа с BMW. Как стигна до тук и до професията механик?

Самият аз се състезавах. 2008 г. отидох на Долна Митрополия с мой мотор, мислех, че съм се подготвил. Обаче видях, че има доста какво да се желае. Прочетох, поинтересувах се, видях и продължих да си правя сам мотора и да се състезавам. Постепенно започнаха доста приятели да ми се доверяват и оставят моторите си при мен. Тогава имах малко гаражче, в което правех доста неща. Спрях да се състезавам активно 2012 г. До тогава карах във Formula 600, имам някакви подиуми, но никога не съм бил бърз - посредствен пълнеж. Не съм имал и големи амбиции да съм супер бърз или да съм шампион, исках да си карам и ми беше готино. И след това 2012 края си отворих сервиза.

Завършил си 153-то ПГ „Неофит Рилски“ в София. Откъде идва увлечението към техниката?

Да, завърших Математика и информатика в спортна гимназия. Добре звучи, нали (смее се). Обаче имам нещо друго, дядо ми се занимаваше със земеделие и от малък съм около трактори, комбайни и всичко, което гори бензин или нафта. Въртях се покрай него и само чаках нещо да се счупи, за да го разглобим и да видя какво има вътре. Нямах търпение да свърша училище и да си отида на село, за да карам комбайн, трактор, камион, каквото има. Ревях да не ходя на градина, че да съм при дядо. Той караше камион, който транспортира големите Белаз-и от кариерите. И като дете това ми се струваше голямо колкото цялата планета. Исках да гледам камионите, беше интересно, вечно в мизерията и маслата. Има и още нещо - дядо ми освен със земеделие е карал и кросови и спидуей мотори. От него наследих и страстта към тях. На 6 г. ме качи на неговия Симсон.

Години по-късно започнах да карам и да се интересувам вече доста по-осъзнато, търсех хора да ми правят моторите, но като им задам два елементарни въпроса, започваха да се чешат по главите. Тогава ми стана ясно, че развиват болтчета, гайки, сменят масло и до там.

В моторните спортове работата на механиците често остава скрита. Разкажи ми малко повече за себе си и как минава един състезателен уикенд.

Работата ми е свързана с подготовката на мотоциклета. В повечето случаи е приятно освен когато трябва да се прави в последния момент (честият случай). Ако всичко е наред, няма възстановявания на катастрофирали мотори, а стандартна подготовка тип смяна масла, накладки, четене и анализиране на информация, е супер приятно.

За останалото имаш идея как протича - товарене, разтоварване, настройки, тичане, обикновено персоналът винаги не стига. В нашия регион всеки се е нагърбил с максимално много - ти си шофьор, механик, телеметрист, инженер, настройка на окачване, ментор, психолог. Изгражда се връзка между механик и пилот, взаимно доверие, с времето се опознавате, с някои се работи лесно, с други не толкова.

През миналия сезон ти беше механик в четири шампионата - германския IDM (вече Euro Moto), Alpe Adria, BMU и EWC световния за издръжливост. Къде беше най-трудно?

Най-трудно беше в Унгария на пистата Панония ринг, където се проведе кръга от Alpe Adria и BMU. Два дни по-рано се бях върнал от друго състезание от IDM шампионата, в България трябваше да подготвя бус, инструменти, тръгнах сам, пътувах много време. Пилотът Ян Мор дойде направо там. Нямахме бокс, бях тръгнал изморен, всичката хамалогия с товарене и разтоварване, настройка на мотор, гуми, окачване.

Това е работа, която се върши от минимум двама - един се занимава с механиката, сменя гуми и един анализира работа на окачване, траектории, къде пилотът печели, къде губи, къде прави грешки. Ян сменяше гуми, друг наш пилот Антонио Николов също ни помогна. Затова и подиумът беше много удовлетворяващ. 

Работил си като механик в България, бил си пилот, как направи скока към германския IDM шампионат?

През 2019 г. започнах да работя в един швейцарски отбор с Ямаха, където се запознах и с Ян Мор.

Ти ли го потърси този отбор, те ли се свързаха с теб?

Историята е много забавна. Преди да започна в IDM, обикаляхме доста писти като механици с всякакви трак дей райдъри, предимно българи. В случая бях на Мизано с Иван Трасиев през 2018 г. Беше август, много топло и той реши, че няма да кара следобед. На мен ми беше супер скука и от съседния бокс чувах едно R1, което го въртяха сигурно 1 час на стартер и то не палеше. Реших да видя какво се случва и заварих една жена в екип и двама, които се опитват да ремонтират мотора й. Попитах ги дали имат нужда от помощ, единият се поизрепчи и ме питаха дали знам какво правя.

Имаше ли представа какъв беше проблемът?

Оказа се съвсем елементарна щуротия - беше изгорял бушона на бензиновата помна и не пали. Направих им го за 10 минути, жената беше супер щастлива. Навремето е карала Alpe Adria, Сабине Холбрук се казва. Обясни, че се състезава в швейцарския шампионат, трябва й механик и ми взе телефона. Прибрах се и тя след 1 седмица ми звъни: „Имам състезание в Бърно, можеш ли да дойдеш, колко ще ми струва“. Отидох, оказа се, че съм в отбор Hess Racing Team, швейцарски отбор с най-бързия швейцарец по това време - Доминик Шмитер, стана шампион на IDM.

Работих с нея, всичко беше супер, прибрах се и след две седмици пак ми се обажда: „Имам състезание в Риека, искаш ли да дойдеш?“. Каза ми, че шефът на отбора също няма механик. Оказа се, че цялата работа е тест, да ме видят какво мога. И в неделя шефът на отбора ми каза,че догодина ще има двама пилоти в IDM, единият е Шмитер и му трябват механици. През януари се обади и направихме план как ще работим през състезателния сезон, така се запознах с Ян.

Ти каза, че освен Ян си работил с още един състезател в IDM. За колко пилоти имаш капацитет в един уикенд?

Работил съм с много наведнъж, но ставаш луд и нещо започва да куца, не можеш да огрееш всички. На последния кръг миналия сезон в Серес бях в доста боксове, но моторът на Ян беше уточнен в четвъртък, нямаше смисъл да натискаме и да сваляме повече. Бях оставил на моя колега Петко Куртев по-голямата работа като механик да се погрижи за мотора, да смазва верига, накладки и да го оглежда. Аз имах време да работя с Иван Костадинов, на когото превключването от Ямаха към BMW му беше трудно.

В другите боксове бях при хора, на които съм обслужвал моторите - дали някой е паднал и възстановява или някой страда от липса на сцепление... Иначе максимумът за четене и анализиране на информация е не повече от двама души, всичко над това няма смисъл. Освен това обратната връзка от пилоти също не винаги е особено коректна.

Кога разбра, че си добър в това, което правиш?

Всъщност тогава разбрах, в първата година в IDM. Там видях хора, на които им се носи славата, че много разбират, колко всъщност знаят, какво им е егото и как се държат с хората.

Успя ли да откраднеш знания от механици, обратна връзка от пилоти?

В този отбор не, защото тепърва прохождаха като отбор и цареше хаос.

Та в този отбор общо взето нямаше кой знае какво развитие. След това отидохме в най-добрия отбор в IDM, собственост на Вернер, който е тийм мениджър и собственик на отбора Champion hert mrp 38 Super Stock 1000 в EWC. 

Каква е разликата между отбора, в който започна в IDM и най-добрият?

Там нещата вече са на доста по-високо ниво откъм телеметрия, механици, организираност. Mного е важно човекът, който ръководи отбора, да накара хората да работят заедно. Имахме на състезание между 2 и 3 отборни срещи, в които се обсъжда какво и как се е случило, кой за какво отговаря, имаме си общи групи в WhatsАpp, под час ядем - нагласяме се според квалификации, тренировки.

Там нещата бяха по-интересни, докоснахме се до по-бързи пилоти като Илия Михалчик, Маркус Райтербергер, Ян беше съотборник с тях.

Хората от Алфа Рейсинг, които се занимават с електроника и окачване, бяха осигурили телеметрист и човек който отговаря за окачването, те работиха цял сезон с нас. Той правеше окачванията и всички му се кланяха. Само че нещата, които той правеше, за мен бяха нещо нормално.

Механиците от такъв отбор склонни ли са да споделят знанията си или ги крият?

Различно е. Някои са отворени, ако ги питаш нещо конкретно и си зададеш правилно въпроса, ще ти отговорят, защото виждат, че всъщност знаеш. Нали ме пита кога разбрах, че съм добър. Във втората сесия на първото състезание в този отбор на Ян му гръмна двигателя.

Това беше в петък на тренировките. Имахме два часа да му сменим двигателя. Докараха ни го в една кутия и за час и 20 минути го сглобихме без грешка, никой не се намеси, никой не дойде да помага. Тогава собственикът на отбора стоеше отстрани и накрая дойде и ме поздрави за бързата реакция.

Разкажи ни малко повече за Ендюрънс шампионата - отиваш за първи път и с отбора печелите 8 часа на Спа. 

Да, това беше велико. След състезанието от IDM в Шлайц директно с отбора на BMW отидох в техния сервиз в Белгия, където е централата на отбора MRP. Бяха направили един мотор за клас Stock, аз и още едно момче трябваше да направим втория мотор. Влязохме в склада, извадихме си рамка, шарнир, донесоха ни предницa, извадихме си степенки, кормила, табла, джанти, всичко го наредихме по сервизните маси и построихме мотора за два дни, след което натоварихме и отидохме на Спа, където започнахме с тестовете.

Как се случват нещата откъм задачи за механиците?

В големите отбори като нашия има четирима механици. Пред всеки бокс има един човек от техническия контрол, който гледа да не се правят измами. В питлейна нямаме право да работим повече от четирима механици. На първото състезание, докато си намерим местата, минахме през целия мотор, за да стане ясно кой, къде е най бърз и се чувства най адекватно.

Къде е най трудно?

Мога да ти кажа къде е най-лесно - на левия спирачен апарат, защото една смяна протича така - стоим пред бокса, имаме един механик отпред, един от ляво, един от дясно и един като мен със задната стойка отстрани. В момента, в който пилотът дойде, аз му слагам задната стойка и работя отзад, механикът отпред слага предната стойка след мен.

Този на готиното място само развива спирачния апарат и го вади. Този отдясната страна мушка гайковерта в оста, развива и я вади, хваща другия гайковерт, за да развие спирачния апарат, а този от ляво вече го е махнал, защото има само два болта.

Механикът отпред слага гумата, този отдясно с нов пистолет с нова ос монтира и сглабя, след това поставя апарата. От дясно има повече работа, но на всяка позиция е отговорно, защото един да сбърка, става проблем. В началото като новак ме ме слагаха отляво. После пробвах други места и най-много ми хареса сегашната позиция - да слагам стойка и да сменям задната гума.

По време на състезанието, ако нещо стане с мотора и влезе за ремонт, аз отговарям за дясна степенка, лява степенка, опашка, задната част на мотора си е моя. И всеки си знае неговите неща, имаме тавички с инструменти. Отговарям също и за за доливането на масло по време на състезанието

Какво става като дойде моторът след тежко падане с повече щети?

Започваме да го ремонтираме. Можеш да смениш всичко без двигателя, ако двигателят е счупен и има смисъл, можеш да го ремонтираш. Сузуки преди години на едно състезание сменяха скорости, отне им два часа и завършиха. Реално имаме два мотора, на първото състъезание в Спа се състезавахме с мотора, който аз и моя колега сглобихме. Те решават, че с него ще карат, на Болдор карахме със същия мотор.

Ти почувсва ли се горд след успеха на Спа?

Да, защото съм отишъл на световно, моторът сме го направили от нула, бързи пилоти, без грешка от наша и тяхна страна, това е комбинацията. И като прибавиш факта, че сме хора, които работят за първи път заедно - бях щастлив, защото беше една мечта, която исках отдавна и то с отбор, който си заслужава. Защото знаеш, че там има много ентусиасти и аматьори. Лесно можеш да си намериш работа, ако говориш френски.

Къде си през сезон 2026?

Със сигурност в EWC световния ендюрънс шампионат в същия отбор, ще е цял сезон, защото искат да станат шампиони. 2025-а завършихме трети. Ще комбинирам с Euro Moto, Alpe Adria и BMU, където ще съм механик на Иван Костадинов и Антонио Николов от Лара рейсинг тийм, на които искам да благодаря за подкрепата и доверието.

Каза, че си сбъднал мечта, влизайки и печелейки в шампионата за издражливост. Имаш ли следваща?

Следваща няма, не съм си мечтал за МотоGP и Супербайк, защото съм реалист и не искам да имам напразни недежди. Не съм си мечтал за нещата, които днес правя, а ми се случват. Ако човек си върши съвестно работата и попадне в правилния отбор като BMW, нещата се случват. Там не те гледат като българин или виатнамец, гледат те дали си разбираш от работата.