top of page
Writer's pictureЙордан Йочев

Необикновеното Корадо на Светльо

Новите автомобили имат по-добро окачване и поведение на пътя, но по-малък ресурс в двигателите

Светослав Стефанов е на 40 години от Ловеч. 22 от тях работи като механик. Запалва се по автомобилите още от дете и винаги е в гаража покрай баща си. Въпреки че има в биографията си над 40-50 турбо двигателя със значително увеличена мощност, Светльо е изключително скромен. Не започва изреченията в „аз“ форма. Срещаме се в единствения му почивен ден (неделя), след събора на Фолксваген, за да ни разкаже повече за последния си проект, който за първи път излезе на писта Дракон.



 

Текст и снимки: Йордан Йочев


Здравей, Светльо! Има ли марка автомобили, които са страст или слабост за теб?


По принцип спортните автомобили са ми слабост. Няма конкретна марка, уважавам всички производители.

Твоите лични обаче са фолксвагени.


Да, на сърце са ми, може би заради двигатели и скорстни кутии, тъй като са ми лесни за доработване.


Разкажи ни малко повече за последния ти проект, с който участва на събора на Фолсваген.


Това е Фолсваген Корадо с 2-литров двигател в оригиналния си вариант и 136 конски сили мощност. В момента колата е модифицирана, двигателят е с турбо, 6-степенна кутия, спирачки. Кутията е от Ауди S3, спирачките също са от S3 – 312 милиметра предни и задни.

Каква е мощността?


Не е замервана на дино стенд, но е над 300 конски сили.


Какво има в тази кола, което те кара да се гордееш и което е по-различно?


Моторът й е различен, него съм го правил сам с много желание и любов.

Виждаш ли още потенциал за развитие в автомобила и в каква посока?


Ако се направи да е 4x4, ще бъде много по-добре. Самото поведение на пътя - при старт и в завоите ще се подобри.

Тук в разговора се включва приятел на Светльо:

В драг дисциплината на събора коли с 200 конски сили мощност, които са значително по-слаби от неговата, но са 4x4, му взимаха старта. Той ги настигаше и изпреварваше на трета. На елиминациите до финала стигнаха 6 коли, от които само корадото беше с предно, всички останали бяха 4x4.

Каква е историята на автомобила, от колко време е при теб, кога го купи, реставриран ли е?


Автомобилът не е разглобяван за цялостна реставрация, защото състоянието му беше добро. Купето е боядисвано, моторът беше разглобен и доработен. По интериора нищо не съм правил. Иначе колата е произведена през 1992 година.


Как се сдоби с нея?


Имах един Фолсваген Голф 2, който бях започнал като проект, но го удариха. Трябваше ми платформа за двигателя и реших да е Корадо, като си мислех, че е с по-нисък център на тежестта. Оказа се, че не е точно така. Има си нужда от доста подобрения по окачването.


При предварителния разговор спомена, че на новите автомобили двигателите са с по-малък ресурс. В тази връзка кой вариант би бил по-удачен, да се купи съвременна спортна кола или да се инвестира в конверсията на по-обикновен автомобил като твоя случай?


Тук не мисля, че има универсален отговор, за всеки е различно. За мен удоволствието да си я направиш сам е несравнимо. Когато с подобен автомобил, правен лично от теб, проектиран от теб, излезеш на пистата и покажеш по-добри резултати и времена от заводските, които са ги мислили инженери с опит, определено доставя удоволствие.


Защо на новите агрегатите не издържат толкова?


Мисля, че се правят с комерсиална цел.


Кое в старите автомобили смяташ, че е направено по-добре?


Мисля, че моторите са по-издръжливи, но пък новите коли са по-добри откъм окачване. Много по-добре стоят на пътя без да се налага много преправяне.

Коя е колата, с която най-много се гордееш?


Най-много се гордея с корадото, защото е с най-добри резултати като мощност.


Спомняш ли си колко двигателя си доработил, за да влязат в категорията на спортните агрегати?


Изгубил съм им бройката.


Над 20?


О, със сигурност над 40-50 хибрида съм направил с турбини. Турбината е била подобрена, държи на по-високо налягане и изкарва повече мощност на мотора. Тези двигатели са правени и да са надеждни, а не да влизат в бокса през два дни.

Сега стъпи за първи път на пистата, какво беше усещането?


Усещането беше голяма тръпка и притеснение. Притеснявах се какви резултати ще покажа, как ще карам. Приятно притеснение и голям адреналин. Доволен съм от карането и най-вече, че автомобилът ми издържа и се прибра на ход.


Какво би казал на онези момчета, които нощно време правят глупости по пътищата?


Бих им казал да се престрашат и да дойдат на пистата, където е безопасно и виждаш своите истински възможности и тези на автомобила. Истината е когато срещу теб е хронометърът.


В началото се занимаваше предимно с дизелови двигатели.


Не, в началото бях започнал с атмосферни мотори, видях, че там границата за доработване е много малка, не се вадят коне. Затова преминах на турбо мотори.





718 views0 comments

Comments


bottom of page