Айчин, който избра Ловеч пред Германия и САЩ

Напуска работа, за да преследва мечтата си за модерно детайлинг студио

Айчин е на 32 г. от Ловеч. Занимава се професионално с футбол, но контузия слага край на кариерата му. Започва работа в завода на Great Wall и е избран за оператор на годината без нито едно отсъствие или болничен. Работи и в завода на Voss, където е началник смяна, но напуска, за да преследва мечтата си за собствено детайлинг студио, което официално беше открито преди седмица.

Айчин има роднини в Германия и САЩ, но избира да остане в Ловеч. Ние пък нямаше как да не го разпитаме защо.

---

Текст: Габриела Данаилова,

Йордан Йочев

Снимки: Anytime Photography

Здравей, Айчин! Как реши, че ще се занимаваш с детайлинг и би ли обяснил на читателите какво представлява това?

Запалих се случайно, първата ми кола беше очукан Голф 2. Чисто любителски исках да я освежа, така че да ми е приятно в нея. Като се върна назад, нещата, които съм правил, сигурно са били катастрофа. После заминах за Германия, където работих и случайно попаднах на Фейсбук страницата на братя Кушеви, от тях видях какво е детайлинг и как се прави професионално и реших да се развивам в тази посока.

Защо избра да развиваш бизнес в Ловеч?

Аз съм наследил доста от гените на дядо. Той е имал възможност по време на Възродителния процес да отиде в Турция. По време на пътуването, малко преди границата, се пука гумата на колата. Дядо през цялото време не е искал да заминава. Спуканата гума приема като знак от съдбата и остава. Вярвам, че камъкът си тежи на мястото. Обичам си града и искам да добавя стойност тук. Водещото ми е да може хората от Ловеч да използват този тип услуга.

Как обясняваш на майка ти какво правиш?

Много хора разбират детайлинга като почистване на коли. Идеята е да изкараш максимума от самия автомобил. Ако една кола стои на улицата и се кара всеки ден, собственикът обикновено иска освежаване, докато при гаражните и по-специални автомобили се търси перфекционизъм.

Ако говорим за интериорен детайлинг, там трябва да се почисти обстойно всяко нещо в колата, всеки детайл като водеща е дезинфекцията. Моята работа е да предоставя стерилна среда. Идеята е да достигнеш навсякъде, понякога се разглобява, за да стигнеш до всичката мръсотия.

Кожени салони, текстилни салони, мокети, тавани, стъкла, въздуховоди – това са местата, по които се натрупва най-много мръсотия и често се пропускат в автомивките. Но в единия случай се гони количество, в другия качество. Едно е да направиш 10 коли за ден, друго е да правиш една кола 5 дни.

Кожата с какво я третираш?

След като се почисти, минават 12 часа и тогава се обработва с т.нар. leather guard, който я омекотява се и тя си връща качествата, става по-еластична и защитена.

Къде си се учил да правиш всичко това?

Започнах на майтап с колата на приятел. Мислех си, че е лесно и клиповете в интернет ще ми помогнат. Докато не видях обява от братя Кушеви, които правят обучения на различни нива. Аз нямах пари в началото да отида и спестявах. Събрах за първо ниво.

Един от най-близките приятели на Айчин - Илиаз, беше направил сладка пица за откриването.

Всички курсисти бяха се записали за три дни, само аз за един, защото парите не стигат. Така стана по-добре, защото при мен мина една година, направих началните стъпки, сблъсках се с различни ситуации и вече бях готов за второ ниво.

Вече на него повечето неща ги знаех, задавах въпроси, имах опит и чак миналата година си взех акредитацията, завършвайки целия курс. Можех от самото начало да изкарам всички нива, да се изхвърля, че съм детайлинг център и след първите две черни коли да съм приключил.

Черните коли ли са най-трудни?

Черните и белите изискват най-голямо майсторство, самите бои са такива, че дефектите се виждат най-лесно. Ако си виждал в интернет едни завъртулки по боята, това е т.нар. хейз, той става от неправилно използване на машини, некачествени препарати, претупване и незнание, в детайлинга кола с кола не си приличат.

Може и двамата да караме черни коли, едната стои в гараж, другата пред блока; едната кола е боядисвана, съответно лакът й е по-мек, затова има набор от пасти и инструменти, за да реагираш според ситуацията. Бялото също е гаден цвят за корекции, защото на слънце всичко се вижда. Сивата кола от друга страна може да не я пипаш 6 месеца - ще си е чиста.

Къде е автомобилният беграунд в цялата схема, в Германия си работил в други сфери.

На 19 години започнах работа в завода на Great Wall. До преди това бях футболист, колите само съм ги карал. Така се стече животът ми, че трябваше да започна работа, футболната ми кариера приключи след контузия, кандидатствах за завода и ме взеха.

Доста различно поприще от футбола.

Да, имах съмнения и в себе си, другите момчета ме подиграваха, че съм футболистчето, те бяха завършили механотехникум, а аз съм ритал топка. Подигравките ме стимулираха, имахме трейнинг център, в който често оставах. В завода работех на станция under body, това е всичко под автомобила отстрани. Окомплектовах задна и предна броня, фарове, стопове, сгалах гумите и главини.

Голяма част от тези операции ги имаше в трейнинг центъра, ходих по-рано, оставах след работа 15-20 минути. Колегите ми правеха номера, изключваха машините от въздуха, сменяха ми инструментите и това ме бавеше, защото работим страна срещу страна. Като се забавя с 5 секунди, бавя и другия срещу мен. След 3 мин и 30 сек колата се вдига и трябва да тичаш след нея на поточната линия и няма кой да те чака.

Ръководителят Ники Райков виждаше нещо в мен и ми каза да не се притеснявам, че нещата ще си дойдат на място. Първата година бях без нито едно отсъствие, без нито един болничен ме избраха за оператор на годината. За мен това означаваше много и хората, които ми се подиграваха започнаха да ми ръкопляскат. След Great Wall заминах за Германия, а по-късно от Вос се свързаха с мен.

В завода на Вос си бил началник-смяна. За доста хора това е позиция, на която по-скоро биха се пенсионирали, отколкото да си блъскат главата с бизнес.

Първото нещо, което ме накара да се замисля, е че ми отесня мястото и не ми се даде шанс да се развия. Това беше първата лампичка. Казах си, че вероятно искам твърде много, ще задържа малко.

Новото детайлинг студио в Ловеч беше открито официално преди седмица.

Обаче в момента, в който се прокрадна идеята за детайлинг студиото, започнах всеки ден да си го визуализирам. Като едно зрънце всеки ден расте и накрая си казах правя го. 

Ти междувременно си си правил коли в малко гаражче.

Да, 18 квадрата. Това продължи 5 години до момента, в който дойде човек с една S-класа, хубава кола, каза, че чува хубави неща за мен, че се справям обаче тази кола в този гараж да я оставя изглежда малко несериозно. Това беше още един знак, че моментът е назрял

Кой беше най-трудният момент до по пътя ти към детайлинг студиото?

В малкото гаражче, в което работих, температурата стигаше до 40-42 градуса. Ако вън е 35 градуса, плочата се напича и минава 40. Един човек ми докара Пасат за полиране, щях да си взема първите пари.

Тръгвам да полирам и в момента, в който я сложа от оборотите на машината и от жегата, пастата залепва и става на зрънца. И докато съм обещавал на човека как ще му направя колата и какви очаквания да има, звъня му след един час и му казвам да дойде да си вземе колата, защото не мога да се справя.

Хвърлям машините, заключвам и пускам публикация във Фейсбук, че прекратявам дейност без да се замисля. Много е лошо, когато емоцията те завладее. Но дълбоко вярвам, че когато хората срещат трудности, те може да те смачкат за ден, два, но на третия вече трябва да си станал, да си взел поуките и да се мотивираш да продължиш.

И аз станах и продължих. Ти си господар на себе си, хората трябва да знаят каква им е целта и да са готови, че пътят няма да е само направо, може да е нагоре, надолу, настрани, но да не се отказват.

Каква е твоята крайна цел?

Искам да виждам доволни клиенти. От емоционална гледна точка, като си вземат колата, да са щастливи. От финансова - да развия собствен автокомплекс с качествена автомивка и да имам време да обяснявам на клиентите колко е важно да се поддържа автомобил по правилния начин. 

Колата, с която най-много се гордееш?

Успях да си постигна мечтата, в Ловеч правихме кола с PPF – това е paint protection film - фолио, което защитава автомобила след пастиране и полиране. Това е високото ниво в детайлинга. Както облепваме дисплея на телефоните си, така облепваме колата отвън и 10 години забравяш.

Това си го направил сам?

Не, има едни момчета от Търново, много исках да работя с тях. Аз подготвих колата, те лепиха фолиото и така си помагаме. Следващото нещо, което искам да направя, е да се развия в тази посока. Не да лепя цели коли, но детайли - фарове, стопове, интериорни детайли.

Грешката в детайлинга е, че много хора искат да правят всичко. Това не е лошо, но ти не може да си добър във всичко. Давам ти пример - момчето, което лепи фолиата. То ми каза, опитах се да пастирам и да полирам, за мен е по добре да си затворя кръга, но не е моето. Не можеш да се разкъсаш навсякъде.

Едни от най-важните уроци, които си научил от бизнеса и от работата ти в завода?

Първият е да не се отказваш въпреки всички трудности. Пътят не е кратък, нито лесен, не можеш да измамиш и да минеш на следващото ниво, трябва да се мине по всички стъпки.

Пицата с плодове и течен шоколад беше истински хит и изчезна за броени минути.

От един мениджър пък научих следното - нещата, които знаеш, винаги ги споделяй с хората под теб - така те ще се развиват, но ще се развиваш и ти, защото те ще дойдат на моето място, а аз ще продължа към следващото ниво.

Всеки от хората на снимката е допринесъл за реализацията на проекта.