top of page
  • Writer's pictureЙордан Йочев

Ван Зи - от хулиган на пътя, до шампион на писта и инструктор

Updated: Jan 7

Един от най-емоционалните моменти е първото ми място на дъжда на Долна през 2021

Иван Костадинов, известен повече като Ван Зи, е роден на 20-и април 1999 г. в Средец. Състезава се от три години за отбора Хела мото спорт. През 2022 г. печели румънския частен шампионат MotoRC в клас R1000, а през миналата е вицешампион на България в F1000. Завършил е Немска езикова гимназия Гьоте в Бургас и Икономика на Търговията в УНСС.


 

Текст: Йордан Йочев

Снимки: Йордан Йочев, Пламен Кодров, личен архив


Здравей, Ванка! Семейството ти е до теб на всяко състезание. Видях, че майка ти помага със слагането на греячките. Кой е най-емоционалният момент за нея, откакто се състезаваш?

 

Много труден въпрос честно казано.

Добре, кога успя да я зарадваш най-много или да я изплалиш?

 

Има две случки, в които много съм притеснил не само нея, но и баща ми и приятелката ми. Едната е през 2021 г., бяхме на състезание на Долна митрополия и това се случва на сутрешната загрявка преди старта. Знаеш, че половината от трасето е очертано с конуси и гумени анкерирани бордюри в земята. Със 160 км в час си ударих дясното коляно в един от бордюрите. Някак изконтролирах мотора и не паднах, но имаше страшна болка, оток и буквално спрях до първата линейка. В първия момент не се усети нищо, но 3 секунди след удара изпитах непоносима болка.

Така изглежда титаниевият протектор след удара в коляното.

Трябваше да спра, линейката ме откара до питлейна и може би през това време предполагам, че близките ми са били най-изплашени. Oтидохме в болницата, видяха, че имаше само леко пукнатина на гъбичната кост под коляното и звъннах на Тити да ми включи греячките. Не можех да си свия крака изобщо, да вървя, камо ли да карам. И си набих две силни болкоуспокоителни мускулно, за да хванат бързо. На стартовата решетка си хванах крака с две ръце и рязко го свих, за да може да го сложа някак на степенката и изкарах цяло състезание така.

Другата такава случка беше април 2022, на първия състезателен уикенд на Серес. Във второто състезание, отново в сутрешната загрявка, направих на 9-ти завой доста сериозно падане и си счупих ръката.


Започнал си сезона със счупена ръка още в първия уикенд.

 

Точно така. И в момента, в който паднах, разбрах, че съм я счупил. Паднах на 9-ти завой, но се озовах на тревата чак на 13-и (смее се). Чаках там 5 минути линейка, но не дойде. Накрая се ядосах и тръгнах пеша по пътечката до питлейна, за да видят нашите, че съм окей, защото сесията е спряна с червен флаг, моторът ми го няма, мен ме няма.

Кавазакито и ямахата, с които се състезава през сезон 2023.

А кога е била най-щастлива?

 

Тук също има две случки. Може би първата ми победа в дъжда през 2021 г., което ми беше и първото качване на подиума и първото каране на дъжд. Това стана само две седмици след като си ударих коляното. Не бях възстановен изобщо, бях на преглед при един доста добър ортопед, който Мартин Чой и Ангел Луканов ми бяха препоръчали. Човекът ме прегледа, успя да ме подготви така, че да карам след 14 дни.

Заедно със семейството си след паметното състезание на Долна митрополия, което печели и се качва за първи път на подиума.

Изобщо не знаех дали ще мога да стартирам и беше много емоционално настроението целия уикенд. Да не говорим, че беше 4 градуса, октомври и валеше из ведро, последното състезание за сезона.

Още си пази задната гума, с която печели първото си състезание в дъжда.

Какви грешки допусна през сезон 2023 и какво искаш да подобриш през следващия?

 

Честно казано този сезон нямаше много грешки, защото допуснах доста през 2022, имах 4 падания и това ми помогна да се поуча и да бъда малко по-чист в карането си. Тази година може би карах прекалено сдържано на моменти, затова нямам и нито едно падане. Но това го отчитам като грешка, особено първите кръгове можеше да съм по-агресивен, да търся по-добри резултати.

Какво искаш да подобриш?

 

Бих искал да направя хибриден сезон между 2022 и 2023 г., да комбинирам работата и резултатите, които постигнахме този сезон с Тити и Илиян с рисковете, които поемах през 22-ра.

Тази година създаде академия за обучение - Riding by Science, от твоята практика можеш ли да откроиш най-честите грешки, допускани от любителите на моторите.

 

Лично аз деля учениците на две групи. Първата е от хора, които тепърва се качват на мотор и нямат никакви изградени навици - много често си гледат километража, докато карат, не обръщат внимание на коя предавка са, по-трудно се концентрират. Вторият тип са хора, които карат мотори и на пътя, и на писта от доста време, имат някакъв опит в тяхната глава, карат на що-годе добри времена за любители. Повечето от тях не са отворени за решения на проблемите, не са отворени към това някой да ги научи на нещо, естествено винаги има изключения, но повечето подхождат с недоверие било то към мен или която и да е друга академията.

С двама от учениците си - Румен (вляво) и Галин на Серес.

Има и хора, които искат и желаят да се научат, но имат вече изградени лоши навици, които се премахват трудно, но не е невъзможно, ако човек иска да си промени даден елемент от карането си - например стойката в завоя, спирането в хода на завоя, плавното ускоряване от изхода на завоя. Много зависи каква е целта - дали да караме по-безопасно на пътя, дали да бъдем по-бързи на пистата или по-безопасни на пистата, ако вече имаме достатъчно скорост, но често падаме или допускаме грешки. Когато дойде при мен нов ученик, трябва да ми каже какво иска да научи, за да знаем къде да работим и цялото обучение ще бъде направено според неговите нужди.

В мото групите периодично се задава въпросът с какъв мотор да започна след взимане на книжка. Какво е твоето виждане?

 

Моето виждане е, че трябва да се изяснят две неща - за какво ще се използва моторът и бюджетът. Ако ще се ползва за нормално градско каране и от време на време по завои и не се пътува на дълго разстояние, бих препоръчал нейкид, това е по-комфортният вариант на един пистов мотор.

Ако супер често се кара по завои, но не се кара магистрално и не се правят дълги преходи, по-малко се кара градско и от време на време иска да посети някоя писта - бих препоръчал пистов мотор. Ако не го интересува нито едно от тези неща, а просто иска да пътува, би било по-добре да си вземе турър, ако ще се кара в гората - ендуро.

От едно твое предишно интервю при Чавдар и Тити разбрах, че си бил хулиган на пътя преди да започнеш със състезанията. Как извървя пътя от улицата до карането на писта, кой ти помогна или насочи?

 

В Слънчев бряг има един симулатор за каране на задна гума, държи го Георги Василев. Той не е имал цели сезони в нашия шампионат, правил е няколко състезание и е доста бърз, печелил е подиуми в F1000. Работих 3 години на симулатора лятото и третата година бях решил да си взема първия 1000-кубиков мотоциклет и си купих Кавазаки 10-ка 2005 г. До този момент карах само на пътя с несъответстваща категория. Това не са неща, с които се гордея. Разбирам, че това не е било правилно и съм правил грешки, но всеки израства. Прекалявах на пътя, много висока скорост, каране на задна гума с до 280 км в час, което е готино, но не е нормално на междуградски път да се прави.

И шефът видя, че правиш всички тези неща и каза: „Ей момче, ела да караш на писта“.

 

Шефът ми каза: „Ей, момче: Ще се претрепеш, престани“. Аз не слушах, но успя някак да ме запали по каране на писта. Част от бонуса за края на сезона беше едно каране на Калояново с два комплекта употребявани гуми да отидем аз и той и да видим дали ще ми хареса. Допадна ми страшно много, намерихме евтини греячки, спойлери за писта и едни накладки и вече съм трак дей райдър и съм много щастлив. Излизам на пистата, първата една-две сесии се лутах малко, на края на деня 1.07, което не е бавно време за човек, който се качва за пръв път там.

Оттам къде покрай Жорката, къде покрай общи познати, се запознах с Тити, шефът на нашия отбор. С Кирил Тотев (Кирчо) се имахме много, той също беше говорил с Тити, разбрах, че ще се създава отбор. Тити научи за мен, запознахме се и идеята много ми хареса. Но по това време нямах никаква финансова възможност, бях втора година студент в София. На работното място, на което бях, имаше забавяне със заплатите и не беше изобщо розово.

 

Студент, идва Ковид криза, липса на финанси, но решен да се състезава.

 

Казах си, че трябва да измисля нещо и да карам. Прибрах се след локдауна с приятелката ми в Бургас и от нищото ми изскочи по-нов мотор, Кавазаки 2009 г. на добра цена, подготвен за писта, доколкото тогава ми бяха представите за подготвен мотор. Точно в това време се намери и купувач за моя. Взех го, поразминаха се нещата с пандемиите, отивам на Дракон да карам, бях купил без да го пробвам и се оказва, че съм 10 секунди по-бавен отколкото със стария мотор.

Беше с доста проблеми, закарах го при Тити, той ги поизчисти и веднаха си подобрих предишния рекорд с 2 секунди. Решавам, че ще се пробвам на състезание на Долна митрополия. Тогава имах едно Венто и пътувам към Тити, за да взема от него ремарке да си дърпам мотора до пистата. Минавам през жълтите павета и направих катастрофа. Имаше един спрял таксиджия, пред мен една червена Мазда CX7, няма да я забравя, отзад с тези американски тегличи, квадратните. Пред нея таксито спира рязко, шофьорът на маздата набива рязко спирачките и спира, нова кола все пак, спира бързо. Аз не успях да спра, ударих я с 30, но тегличът удари рога на двигателя и колата беше тоталка. Това го приех като знак и не отидох да се състезавам, а и нямаше с какво.

 

Отложил си просто първия старт.

 

Да, септември беше следващото състезание, отидох на още един трак дей и с малко повече увереност тръгвам за Долна митрополия да се хвърля в морето от конуси. Всички ми казваха, че там е много гадно. Да, не е най-хубавата писта със сигурност, но за първото ми състезание се чувствах супер яко там, за жалост на бюджета ми хареса да се състезавам.

С Ники Петров на подиума на последното състезание за сезон 2023 на Серес.

Каза, че си се самообучавал за техниката на каране в първите години като си започнал, това още ли е така?

 

Като техника на каране – изцяло съм се самообучавал. Но страшно много помощ съм получил от Тити, той ме е научил да се занимавам с телеметрия, което помага и го използваме в академията.

Със съотборника си Пламен Петров преди старта в Бърно.

Помниш ли ще как се кара с 280 на задна?

 

Да (смее се).

 

Ако някой реши да се учи да кара на задна гума, какъв съвет би му дал?

 

Първо трябва да се започне от ниска скорост, която е по-безопасна, както и в контролирана среда. Сега, отварям скобата, че безопасен кантар няма, рискът от падане е голям и рано или късно това се случва. До момента не съм падал, но никога не е късно, затова и не се хваля. Имам доста приятели, които също не са падали, карат по пътищата, но познавам и много, на които вече се е случвало. А пораженията и по теб, и по мотора не са приятни, нито малки с тази скорост.

Сменил си доста Кавазакита, тази година завърши сезона с Ямаха R1, за любителите би било интересно да чуят какви разлики намираш в поведението на двете марки мотоциклети.

 

С R1-то имам не повече от 800 км на писта, това е много малко, за да мога да направя някакви по-сериозни изводи.

Въпреки това какво забелязваш в този ранен етап?

 

Има доста по-силни ниски обороти, от по-бавните завои изтегля по-добре, системите са й на коренно различно ниво. Кавазакито няма dedicated anti wheelie, няма slip control и меко казано не работи оптимално. Доста често го карах с изцяло изключени системи, дори рекордът ми на Серес е така. Когато не са били изключени, са били максимално намалени. Гледали сме телеметрия и е имало около 30 км разлика между предна и задна гума, т.е. аз съм бил на една страна и системата не е стработила.

Как започна адаптацията с новия мотор?

 

Първия ден изцяло го отделих на системите. Засилих ги на макс и гледам какво ставам - не ускорява, не мръдва и започнах лека полека да ги намалям. В един момент изцяло ги спрях, за да видя без тях как се държи. Мисля, че тракшънът само го оставих на позиция 1 от 8, за да има нещо. Моторът има и slip контрол, което е коренно различна система. На тракшън 2 и слип 2 моторът беше страшно жив и ми даваше голяма свобода и реших.

Какво е slip контрол?

 

Той определя колко да те пусне да изпързаляш задницата, един вид като градус, докато тракшънът определя силата на намесата, това са две системи, които работят заедно.

Печели титлата в клас R1000 в румънския частен шампионат MotoRC през 2022 г.

Най-голямото предизвикателство за тази година килограмите ли остават?

 

Ако трябва да съм честен, сега с R1-то да. И то не защото няма сила, по телеметрия на правите или не намирам разлика при еднакъв изход от един и същ завой, или R1-то е по-бързо, което ме изненадва, защото кавазакито беше страшно силно, то е RR, limited edition и беше изкарало 203 к.с. на задната гума. Мислех си, че R1-то нагоре ще е по-бавно и ще компенсира в ниските обороти, но се оказва, че сме успели да го настроим, така че да върви навсякъде. Заслугата за това е на Тити, тъй като той е правил мотора, а с окачването се занимаваше Илиян от Bike Build Racing.

Направихме доста добър пакет. Проблеми, които имах с кавазакито, може да отсъстват при R1-то, но се появиха нови. Като бях 88-90 кг не съм изпитвал ограничения с кавазакито заради теглото в начина, по който се движа върху мотора, при обръщане рязко от ляво надясно, докато при R1 усещам след 7-8-а обиколка, че не успявам да го управлявам както искам, защото като си по-тежък, изразходваш повече сила, изморяваш се по-лесно. Може би в момента това ми е главният фокус, да сваля килограми и да остане издръжливостта.

 

Колко често тренираш?

 

Или всеки ден, или 6 дни седмично.

Кои са упражненията, които помагат на един състезател?

 

От няколко месеца насам освен силови тренировки по мускулни групи във фитнеса правя и поне ден или два кръгови тренировки със собствена тежест. 5-6 упражнения с малко килограми или собсвено тегло, въртене на Bulgarian bag, няколко варианта, след това раменни преси със същия Bulgarian bag, след това ластици, след това клекове с отскоци, прави се един такъв сплит от 5-6 упражнения.


Автограф от Ян Мор до колекцията с купите.

И за да е максимално натоварващо, аз лично ги правя шестте едно след друго без почивка, след което почивам и на това му казвам кръг, след това повтарям този кръг 3-4 пъти и в рамките на 30-40 минути и се получава една високоинтензивна тренировка, която те подготвя за голямо натоварване.

Другият вариант е всяко високоинтензивно кардио - качване на стълби, крос тренажор, бягане.

Много е важно, поне за мен, всеки пилот да бъде разтегнат, да е възможно най-пластичен, защото на пистата се пада, а колкото си по-пластичен, толкова е по-малък шансът при падане да разтегне, да разкъса сухожилие.

Целта ти за следващия сезон е шампионската титла в клас Ф1000. С колко десети трябва да подобриш времената, за да я постигнеш?

 

Според мен, за да бъда максимално спокоен, десети няма да са достатъчни, секунда, секунда и няколко десети, ако времената останат съизмерими с този сезон.

Бих искал да благодаря на отбора ми Хела мото спорт и Тити, на Илиян от Bike build racing, както и на партньорите ми Линсън, Община Средец, ТопМастер, Ауто Батери Трейд, ИНС Петрол, V Creative Studio, без които резултатите до момента нямаше да бъдат възможни.

 

 

 

1,301 views0 comments

Bình luận


bottom of page