top of page
  • Writer's pictureЙордан Йочев

Райтербергер: Визьорът ми замръзна от студ на Льо Ман

78 800 зрители посетиха легендарното 24-часово състезание тази година

Беше нечовешки студ. Карах с ръкавици под ръкавиците, топлинна жилетка под екипа, но въпреки това беше нечовешки студ. Визьорът ми замръзна. Не си чувствах пръстите на ръцете при спиранията. Думите са на Маркус Рейтербергер, един от тримата пилоти в отбора на BMW Motorrad World Endurance Team след 24-часовото състезание на Льо Ман в края на април.

Напреварата в края на април беше поредното 46-то издание на изпитанието за издръжливост от 1978 година досега. А за екипа на Racebg беше първото подобно събитие. По-изтощително и в същото време различно състезание не бях отразявал.

В 1 часа след полунощ температурата беше около 4-5 градуса. Бях облечен със зимно яке, фес, а пръстите, с които стисках фотоапарата и натисках спусъка, също като на Райтербергер, бяха изгубили чувствителност. Виждах пилотите как влизат с над 200 км в час в първия завой след правата и не можех да проумея как го правят при тези условия.

И в двата класа Formula EWC и Superstock мотоциклетите са оборудвани с модифицирани резервоари с капацитет 24 литра. При първия отборите имат право да модифицират окачването, спирачките, радиаторът, изпускателната система, спирачките, както и производителността на двигателя.

Номерата са на черен фон, а фаровете бели, докато в Superstock светлините са жълти, а номерата са на червен фон. В „щок“ категорията доработките са доста ограничени.

Модификациите по двигателя се свеждат до различни горивни карти и инжектори за гориво, имат право на подсилен съединител и различен шумозаглушутел.

Състезанието започва в 15 часа в събота и свършва в 15 часа в неделя. Отборите правят около 25 влизания в бокса за зареждане и смяна на гуми. Победителите от Сузуки в клас Formula EWC тази година направиха 857 обиколки.

От зрителска гледна точка има няколко момента, които не са за изпускане. Първият със сигурност е стартът. Преди него има стънт и дрифт изпълнения за публиката.

В 14 часа започва официалното откриване и подреждането на отборите на правата.

Стюардите приканват публиката с жестове да е активна, а тя от своя страна отговаря с мексиканска вълна и палене на димки.

Всеки състезател има оградено кръгче в тревата до старт-финалната права, от което трябва да се втурне към мотора си и да потегли в 15 часа.

В първите обиколки, когато адреналинът е висок и колоната още не се е разкъсала, може да се видят изпреварвания и падания. Тогава състезанието не се печели, но със сигурност може да се загуби.

Възможността за посрещането на изгрева или залеза на пистата, докато пилотите се състезават, също си заслужава.

Организаторите съобщиха, че тази година на пистата са присъствали 78 800 зрители – повече от миналата година, но все още далече от рекорда за 2010, когато на пистата е имало 92 000 посетители.

Повечето от тях идват от различни краища на Франция. Около трасето има няколко къмпинга. Нощувката в най-близкия до пистата е 25 евро за събота срещу неделя, разказа ни един от посетителите.

Там се паркират моторите, разпъват се палатки, барбекюта и партито започва. На сутринта могат да се видят празни бутилки от различни видове алкохол. На няколко минути с кола има значително по-голям къмпинг, на който морето от палатки и кемпери е безкрайно.

Ако решите да спите в градчето, пътят с кола е 15-25 минути в зависимост от задръстването, но има и удобен градски транспорт. Автомобил под наем от известна компания за рентакари от летище Шарл дьо Гол е 215 евро (без застраховка) за 6 дни. Ако имате възможност и повече свободно време, може да отделите 2-3 дни преди състезанието за обиколка из страната.

Шампионатът по издръжливост е по-отворен за публиката от MotoGP.

В сряда, ден преди състезанието (в четвъртък и петък има тренировки и квалификации), пилотите направиха обиколка с моторите из града и спряха на площата пред внушителната катедрала в Льо Ман.

Всеки можеше да се снима със състезателите, да разгледа мотора им, да получи автограф и дори да размени няколко думи с тях. Лично за мен подобен тип преживявания са по-ценни, защото не е необходимо да имаш определен тип пропуск, за да се доближиш до участниците.

Всичко се случва на площада и някак е много по-естествено и неподправено. В края на деня последва и обща снимка на участниците, след която те поеха към моторхоумовете си, а зрителите - към местните ресторанти и барове.

Текст и снимки: Йордан Йочев

42 views0 comments

Comments


bottom of page