top of page
  • Writer's pictureЙордан Йочев

Трасето в България е едно oт най-добрите тази година

Късметлия съм - пътувам по света, карам си мотоциклета, това искам да правя

Били Болт е роден на 17 август 1997 г. във Великобритания. Пред близо 10 000 зрители в събота спечели и трите старта в зала Арена Армеец. С този резултат Болт си осигури четвъртата световна титла в шампионата Супер Ендуро. Направи го с разкъсани връзки на лявото коляно и си тръгна с много нови фенове от България.


 

Текст: Габриела Данаилова

Снимки: Йордан Йочев


Здравей, Били! Как си днес, в какво настроение, какви са очакванията за деня?

 

Доста добре съм и доста развълнуван. Трасето изглежда наистина добре - може би едно от най-добрите тази година - много се вълнувам да го пробвам. За първи път се организира подобно събитие тук и българите са се справили доста добре. Oчаквам да покараме и да се позабавляваме.

Какво е да си човекът, от когото се очаква да спечели?


Такъв тип ситуация носи натиск и напрежение, но дори малко не се доближава до очакванията и напрежението, които си причинявам сам. Все пак се опитвам да се съсредоточа върху положителните неща - тук съм заради нещо, което съм направил добре и това, че всички ме гледат ме прави по-скоро уверен.

Как е контузията?


Няма голяма промяна. В Будапеща стана още по-лошо, но се справям по най-добрия начин, шампионатът e в съзнанието ми и това ме кара да продължа. В края на състезателния ден се подобрява, адреналинът идва и не боли толкова много.

А какво правиш, за да се възстановиш?


През седмицата имам няколко пъти физиотерапия, при която обработват контузията с машини, но в деня на състезанието следвам нормалната си рутина и знам, че ако съм психически силен и мога да продължа, ще го направя каквото и да става. Също така съм свикнал да карам с някакъв вид нараняване.

Получавал ли си травма, която да те накара да си помислиш, че е време да спреш?


Не, това никога не е опция.

Как реши да станеш ендуро състезател?


Винаги съм харесвал Moto GP, особено когато бях дете. Моят герой беше Валентино Роси и това беше човекът, когото гледах, когато бях наистина млад. Но, за да вървиш по неговия път, има много фактори и обстоятелства, непостижимо беше да си мисля, че мога да стигна до неговото ниво. Съответно като дете исках да съм траял състезател и преследвах тази мечта.

Като станах на 18, видях, че траял индустрията става доста малка и няма много възможности наистина да изкарвам пари и да бъда професионалист. От друга страна знаех какво е ендурото, следях този тип състезания и реших, че уменията ми са доста добри, за да направя крачка в тази посока. Станах професионален ендуро състезател една година, след като започнах да се занимавам с тази дисциплина и след това всичко се случи много бързо.

Какво беше усещането като се качи за първи път на мотор?


Не помня наистина, но имам снимки като 3-годишен на мотор. Най-ранните ми спомени са свързани с това как искам да карам мотор. Занимавал съм се с много други спортове, но в крайна сметка исках само да карам мотоциклет.

Какви са плановете за бъдещето?


Доста съм зает. Освен карането, имам Youtube канал, както и други бизнеси, с които ми харесва много да се занимавам. Най-вече се състезавам с мотора и се чувствам голям късметлия, че съм в позицията, в която съм - пътувам по света, карам мотоциклета си и честно казано, просто искам да продължа възможно най-дълго да правя това - независимо дали е супер ендуро или хард ендуро. Каквато и да е ситуацията, предполагам, че ще се състезавам и ще се забавлявам.

Какво мисли семейството за професията ти?


Те са супер подкрепящи -нямаше да съм тук, ако не бяха. Идват на повечето състезания да ме гледат и да ми помагат. Факт е, че достигнах това ниво, защото те видяха от много ранна възраст голямото ми желание да карам и да се развива и направиха всичко по силите си, за да стигна до там и за щастие успях.

Има ли някой, от когото черпиш вдъхновение освен Валентино Роси?


Вдъхновявам се и следвам доста хора. Но Валентино Роси си остава един от най-великите. Виж какво е постигнал извън карането - в която и държава да отиде човек, ще забележи стикерите с номер 46 по колите. Просто си мисля, че да имаш такова въздействие върху хората, карайки мотоциклет, е нещо, което вероятно никога няма да се случи отново. Впечатляващо е да видиш неговия стремеж и постигнатото - това е нещо голямо.

Травис Пастрана също е човек, на когото се възхищавам от дете. Дюи Лампкин – също е от великите в занаята. Той е траял състезател от Великобритания и спечели 7 световни първенства подред. С времето се сближих с него, защото исках да разбера как е изградил толкова успешна кариера и все още я има и поддържа и е много уважаван. Тези хора оставят наследство - не само резултати, но и влияние в обществото. Това искам да направя и аз, да остана в света на моторите колкото е възможно по-дълго.

Имаш ли ритуал преди да отидеш на състезание?


Не, мисля, че хората могат лесно попадат в капана на такива неща и да се уповават на

суеверия. Може би го правя, но се опитвам да не мисля за това.

Сега имам серия от няколко кратки въпроса. Любима храна?


Винаги е различно, а в дни на състезание почти не ям, но по-скоро нещо сладко.

Музика?


Това се променя толкова много. В момента слушам много кънтри, но плейлистът ми всъщност варира от Елтън Джон до някой гангстерски рап - доста луда селекция имам.

Море или планина?


Море, въпреки че живея в планината… но ще кажа море.

Оправяш ли си леглото сутрин?


За щастие жена ми го прави през повечето време, но ако пътувам сам… обикновено да.

504 views0 comments

Comments


bottom of page