Четири истории за страст, лудост, ентусиазъм и много любов
Текст и снимки: Йордан Йочев
Срещата ни е зад Бърза помощ в София. Тръгваме в 12 часа. Синият Трабант на маргаритки се забелязва отдалеч. В студения петъчен ден широката усмивка, с която ме посреща Иво, стопля веднага. Вдигнал е капакa и човърка нещо преди да потеглим за Търново, където в събота ще се проведе Трабант фестът. „Това е нивомерът за бензина, гледаш колко има в резервоара, за да знаеш колко да налееш. Това е двутактов двигател, трябва да сипеш първо масло, за да се разбие. То с нашите пътища може и после да го налееш. Това е тръбата за въздушния филтър, зимата е обърната навътре към двигателя, лятото към пътя“, запознава ме с малка част от тънкостите на машината.
Хвърлям раницата в колата, разменяме 2-3 приказки и идва дъщеря му Ана, също с раница на гръб. Макар да изглежда, че място повече няма, Траби успява да събере и нас, и багажа ни. Рън, дън, дъ дъ, дън и вече чакаме за десния завой, за да излезем на бул. „Сливница“ и оттам към бензиностанцията на Ботевградско, където ни чакат още три трабита. Никой не ни пуска, но Ана някак успява да се включи в движението и вече пърпорим. Спира на педя от един камион малко по-рязко. В този момент разсъждавам колко точно може да ми е полезен коланът, който закопчах преди секунди.
Ана е на 21 години, синеока, със същата широка зареждаща усмивка като баща си, учи оперно пеене и е влюбена в трабанта. Получава го като подарък за абитуриентския си бал. „Това, което ме плени в него, като го видях, бяха очите му. Просто за мен фаровете на трабанта са... Толкова естетична кола, малка, прибрана, няма нищо излишно. И казах: „Тате, искам Трабант. Баща ми какво да прави, баща ми е, обича ме, ще прави трабанти“. След дълго търсене Иво попада на машина – тя се намира изоствена в едно лозе. В последните си дни колата е превозвала царевица, слънчоглед и се е движила повече по черни пътища.
„Отиваме да я гледаме, колата беше толкова ръждясала, че самата ръжда беше хванала ръжда, имаше само седалка, кормило и ръчна. Двигател имаше, никой не знаеше дали работи. И само като затворих вратата и погледнах през малкото прозорче, се почувствах толкова уютно и удобно. Казах: „Тате, това е моята кола“.
Една година Иво посвещава на ремонти и реставрация. Буквално до последните минути преди бала на дъщеря му по колата се работи. „До последно нямахме ниски обороти, колата гасне, монтираха корите на вратите. Не знаех, че ще има маргаритки, те бяха изненада, като ги видях, се разплаках от радост“, казва Ана. Идеята за цветята дал художник, който видял трабанта в сервиз, докато го подготвят и казал, че може да ги нарисува.
„Още не сме я реставрирали като хората, за да не ми създава проблеми. Карала съм я в дъжд без чистачки, това огледало очевидно не работи (обръща се назад понякога, преди да смени лентата), това пък ми падна, докато шофирах (сочи централното, вързано е с ластик). Страничното се мести от вятъра, защото не е оригинално, а унгарско. Карала съм без спирачки, на ръчна само“, описва малка част от премеждията.
„Това е кола, с която трябва да сте екип и да работите съвместно. Преди да тръгнеш, трябва да подгрееш, пали само на смукач. Като е студена - играеш със смукача, докато не влезе в обороти и пуши на паркинга, яката работа. А колко пъти съм задръствала двигателя с този смукач, нямаш представа. Защото като запали, трябва лека полека да го дърпаш и не трябва втори път да дърпаш. В началото като се паникьосвам и загасне на кръстовище, дръпна пак и фиросваме (глагол, идващ от фира – б.а.)“.
За връзката между водач и машина споделя и Иво. „Много различна кола е, дори във времето, когато я произвеждат, малко са били двутактовите автомобили. Това е кола, свързана с теб, тук нещата стоят простичко, няма асистенти и гъделът е, че с нея живеем в по-различно време, в което не машината мисли вместо теб, а сте едно цяло. Ако се погрижиш преди да тръгнеш, ще стигнеш, ако не се погрижиш, може и да стигнеш. Трабантът изисква гресиране - малко останаха пунктове, които гресират. Минумум един път годишно, главини, има си гресьорки, това е част от поддръжката, привлекателно е, колата е простичка и някакси удобна“, смята Иво.
Докато пътуваме, от другите коли ни махат, свиркат, светкат при разминаване. Оказва се, че това са чести реакции, особено като шофира Ана. „Един ми предложи да ми даде поршето си за трабанта. Викам: „Брат, няма да взимам такива боклуци“ (бурен смях). Много пъти са ми предлагали да я купят, но как да им обясня, че това е нещо, което не можеш да си купиш. Хората са свикнали всичко да си купуват в днешно време. Ако искаш такава кола, трябва да си я направиш. Това е бащина любов към дъщеря, това е много повече“.
Разговорът е приятен, пренася в друго измерение. Не усещам кога са минали 60 км. Спираме за кратка почивка на ОМВ. Качвам се в следващото Траби. Уговорката ни е да прекарам известно време във всяка от колите, за да погледна тези автомобили през очите на собствениците им.
Най-скъпият
Качвам се във вишневия Траби на Лазар Добрев, който в последствие печели грамота за най-скъп Трабант на феста. Колата работи тихо, вози изключително стегнато, никакви излишни шумове. При скорост от 80 км в час носи истинска наслада. Ако не е специфичният звук на двигателя и човек затвори очи, може да реши, че се вози в съвременен автомобил.
„Откъде дойде страстта ли – първият Трабант баща ми го подари 1996 г., тогава навърших 18 г. Студентските ми години бяха с трабанта, най-хубавите спомени, обиколил съм цялата страна с него - от София до Бургас, Варна, много приятни мигове. На стари години реших, че е време да се поглезя“, започва разказа Лазар.
Купил машината от възрастен господин от Стара Загора. Правили му ремонт на двигателя, но хора, които не разбират. Не успели да монтират правилно коляновия вал и човекът се видял в чудо. Решил да продава техниката. „Беше сложен унгарски вал, който си има специфика, не е това, което трябва да бъде. Оригинален немски в момента е почти невъзможно да се намери. Когато му правих ремонта, обърнах цялата страна по села и паланки. В едно пернишко село, починал човечец, дъщеря му продаваше части, останали от трабанта му. Имаше запечатан в оригиналната опаковка DDR-рска оригинален заедно с цилиндри и бутала. И този Трабант е с абсолютно оригинални немски части по двигателя. При нормална екплоатация дават между 60 и 80 хиляди километра преди да е за основен ремонт. Има колеги, които минават и по стотина хиляди при правилна експлоатация“, разказва Добрев.
Колата купил 2017 г. и я реставрирал една година. Разглобена е до последното болтче. Идеята била да е автентична като двигател, окачване, спирачна система, скорости, но да има къстъм цвят и тапицерия. Питам каква е стойността на автомобила сега. „За мен има емоционална и сантиментална стойност, не е правен с цел да го продавам и изкарвам пари. Имах предложение от германски колеги от форумите - за такъв модел в това състояние могат да се вземат 8000 евро, но пак казвам, не съм обследвал пазара, за да правя продажба.“
Най-дългият преход на Лазар с този Трабант е до Несебър и обратно, а в студентските си години разстоянието София-Бургас-Варна било нещо обичайно. Съпругата му, с която са заедно от първи курс, е от Бургас. Тогава Лазар пътувал, за да я вземе за среща, а сега тя напълно го подкрепя и разбира за страстта към машината.
„Не ми е основният автомобил, изкарвам го, когато искам да разпусна, по мероприятия, за удоволствие, стои в гараж. Личните ми автомобили са в два гаража - за този съм взел под наем. Кеф цена няма. Радвам се, че и синът ми се запали. Днес не е с мен, защото другите дечица от компанията няма да присъстват. Д-р Зизи, който кара пред нас, го поддържа, той си е специалист по трабантите“, посочва още Добрев.
Няма нещо, което да не му харесва в модела. Има само минимални забележки на места в боята и тъй като е педант, погледът му се спира в тях. На пътя го е оставял само веднъж, но причината е била в част консуматив. „Горивото е на гравитационен принцип от резервоара към карбуратора, няма бензинова помпа. Когато не се кара, се изключва притока на гориво чисто механично. Има едно като корково уплътнение и при завъртане има две дупки - или са отворени, или затворени. С течение на времето коркът остарява и дупките се запълват с боклуци, поради което няма приток на гориво. Други проблеми не съм имал. Трабантът е кола, позволяваща и на пътя да се ремонтира, стига да знаеш какво правиш.“
Другата му мечта е американски автомобил Buick Riviera Boattail от 1971 г. Интересното е, че за него частите се намират по-лесно отколкото за трабанта, защото при американските коли от тази епоха много детайли са взаимно заменяеми, но финансовото измерение е по-различно, споделя още Лазар, докато подава мигач за отбиване в село Български извор.
Д-р Зизи - лечителят на трабантите
Две кюфтета време и вече пътуваме със светло син Трабант, управляван от Цветан Найденов, по-известен като д-р Зизи. Доктор, защото може да излекува всеки Трабант. Говори спокойно, а по ръцете му ясно личат следите от последните ремонти.
Зизи е зам.-председател на Национален клуб Трабант и се занимава с тези автомобили от 50 години. За двутактовия автомобил, с който пътуваме, казва, че не знае кой подред е в живота му, тъй като има над 20 трабанта (един от тях е направен като лимузина). „Общо взето ремонтирам един, пускат му се всички документи за придвижване и следващата година се кара. През това време си правя следващия, който го чака същата съдба - ремонт, една година каране и излиза в пенсия, така ги въртя, докато успея да ги възстановя и пенсионирам. Много от тях са без документи, донори. Имам два гаража, един в София, един извън столицата, който вече се явява, че ми е основният. Повечето от колите са изнесени там. За това лято трябва да се направи поредния навес и 9 автомобила да се приберат в него“, разказва за страстта си Цветан.
„За да караш Трабант, трябва да си напълно подготвен за това, че ти си един завършен мазохист. Качвайки се на тази кола, трябва да си наясно, че тя подскача, бръмчи, няма парно, т.е. има, но не е като на другите коли. В крайна сметка това е чарът на тази мъничка количка. Ето, виж сега - зад нас се движи някакво БМВ, никой не му светка, не го поздравява. Ние само се показваме и започват да ни вдигат палци, да ни бибиткат. Като ходех с трабанта на работа, сутрин ми беше най-голямото удоволствие - показвам се и веднага някоя ухилена физиономия срещу мен. Така денят ми вече е щастлив – накарал съм един човек да се усмихне, а не е само един“, обяснява философията си трабантаджията Зизи.
През 2015 г. той е в група с още седем автомобила, която пътува до немския град Цвикау за международна среща на собствениците на трабанти. Мястото не е избрано случайно – там се е намирал заводът, в който са произвеждани двутактовите машини. Идеята за изминаването на 4000 км с 600-кубиковите машини се ражда още през 2013 г., след като двамата братя Данчо и Христо от Исперих, заедно с друг ентусиаст Орлин Първанов, правят пътуването с крайна дестинация Цвикау.
Декември 2014 г. Зизи се пенсионира и лятото потеглят. Освен части и инструменти са натоварили и два резервни двигателя, които са били подготвени за смяна, ако се наложи. Нямали единствено резервни скорости, но за щастие не усетили липсата им.
„Две седмици бяха невероятни приключения. На ден минавахме по 200-300 км, за да можем да разглеждаме. Такива смешки бяхме - на мен ми се запуши карбураторът на магистралата и спирам в банкета. Няма и 15 минути, докато отворя капаци, патрулката спря зад мен. Разбрахме се, че след малко тръгвам. На Данчо му се проби поплавъка на карбуратора. Казвам: Данчо, нямаш проблеми. Имам карбуратор и поялник. Баща му - дядо Митко, извади чисто нов, сменихме го и продължихме. На австрийската граница ми отказаха чистачките, защото три дни непрекъснато вали“, спомня си предизвикателствата по пътя Зизи. Ако сега прави подобно пътуване, със сигурност ще избягва магистрали. „За нас правилната скорост е 80-85 км макс. На магистралата има много тирове, които ние с нашата скорост задържаме. Правех нарушение и влизах в аварийната, за да ги пусна. По магистралата не само, че се губи чарът от пътуването, ами и пречиш.“
По трабантите се запалва покрай баща си, който през 1970 г. купува Трабант, произведен три години по-рано. „И оттогава започна детското любопитство, я подпри тук, я ми донеси това“, спомня си Цветан, който тази година ще навърши 66 години.
Удоволствие му доставя, когато цял ден си „чопли“ по трабантите и вечерта може да види резултата от своя труд. Кръстил е новия си гараж, който е извън столицата, Трабиланд. Складът за части е „аптеката“. Софийският му гараж е известен като „психодиспансера“. Шегува се, че диспансерът набира пациенти, но докторите са тотално безсилни, защото лечението е много скъпо и абсолютно безсмислено - не могат да ти помогнат, само наливаш пари.
Пеперудената фея
Лукойл край Севлиево е последната ни спирка преди крайната дестинация. Последните километри до Търново изминавам като пасажер в Пеперудената фея. Това е изцяло розов Трабант (дори течността за чистачки е розова), в който, за да се качиш, също трябва да имаш нещо розово. Автомобилът е бил почти в насипно състояние, когато стигнал до ръцете на д-р Зизи, но вече е прероден за нови приключения и се превръща в атракция, където се появи. И това съвсем не е случайно, защото собственичката му е не по-малко забележителна от колата.
„Идеята да имам Трабант се роди преди 25 г. може би. Ей така, както седях с приятелка, видях едно трабантче и си казах ще си взема, ще го боядисам розово и ще си пърпоря с него. Преди 10 г. търсех трабанти, ама 250 лв. за два ми се видяха скъпи. Преди две години обаче попаднах на обява, че се продава се Трабант, казваше се Марийка и така нещо ме грабна и си казах - това е. Ходих с един приятел, с друг приятел, той казва изгнил е, не го взимай, за нищо не става, но аз - не, това е моят Трабант. Взехме го, докарахме го и се започна. Само знаех, че ще е розов, нищо друго. Стана розов и сам се превърна в Пеперудената фея. Идва от мен, от моя характер. Аз съм много позитивен човек, добронамерен, емпатичен, обичам да създавам радост в хората, да са щастливи, аз съм щастлива и искам останалите да са. Това се получи наистина. Самото име дойде изведнъж, защото обичам цветя, пеперуди, искам да ми е весело, да ми е шарено. Фея, защото аз съм феерична, разнасям щастие и радост, а пеперудена, защото съм окрилена от щастлие, любов, радост, добри приятели, добро семейство. И наистина като излезем на пътя всички хора се усмихват видят ли колата“, разказва Ина. Тя не е маниак на марката. Видяла я и станало като с първата любов, не можеш да го обясниш. Когато решила преди 25 г., че ще има Трабант, дошли модерните коли и си купила западна. „Кой ще се връща назад, нали вървим вече уж напред. В един момент тази мечта, която е загнезнена в подсъзнанието, изплува. Ей, ти имаше навремето мечта, време е да си я сбъднеш“. След като машината излиза през март 2021 г. от сервиза, започва голямото пърпорене. Николова е решила да направи обиколка на цялата България, която е сметнала, че ще е дълга около 1800 км. Заради отклонение в маршрута обаче завършва пътуването на 4000 км, повечето от които изминава сама. Тръгва от София, петричките села, Родопи, Резово, Балчик, Дуранкулак, Силистра. Следващото пътешествие ще бъде до Цвикау. Пеперудената фея не се плаши от километри, вече е била в Сърбия, Турция и Румъния, а Ина казва, че никъде не е срещала технически проблем.
„По-различно, по-освобождаващо е с този автомобил, не бързаш за никъде, с тези 80 км можеш да разглеждаш, да се наслаждаваш, не е като със 120 да си вперил поглед в пътя. Много обичам да минавам по безлюдни пътища, защото там е красотата“, разказва Ина. Докато си говорим, от флашката се сменят парчета на Панайот Панайотов, Силвия Кацарова, Роксана Белева. На задната седалка пътува Мариана, която е посланик на Пеперудената фея и документира в снимки всяко пътешествие. Ако някога се случи да карате зад розовия Трабант и забележите двете дами вътре да танцуват, пеят с цяло гърло и да махат на другите коли, не мислете, че са употребили нещо – те просто са щастливи.
Бай Кольо кара най-стария Трабант
Най-старият Трабант в България е произведен през 1963 година. Той е собственост на Кольо Тончев от Добрич и също се включи във фестивала тази събота. На събитието присъстваха 57 трабанта, които обиколиха Велико Търново и зарадваха жителите и гостите на града.
Тончев докара машината още в петък на платформа. Купил я преди 18 години от Орешака. Автомобилът в момента е на 44 000 оригинални километра, с обем на двигателя 600 кубика и мощност 23 конски сили. Пребоядисан е и е с подменена тапицерия, която е била поръчана от Германия. На събитието присъстваше и 77-годишният Григор Григоров от Русе. Той притежава четиритактов Трабант с мощност 58 к.с. Купил го през 1991 година за 6000 германски марки от фирмения магазин на завода. Колата е произведена декември 1990 година и е един от последните модели, слязъл от поточната линия.
„Отпред е с дискови спирачки, в последствие и отзад поставих такива. Този двигател го слагаха и на Вартбург. Оригинално е 1100 кубика, в Германия ме питаха дали искам по-мощен или по-слаб, казах, че искам 1300 кубика, защото е по-икономичен“. Григор е един от собствениците, които през 2015 г. пътуват за международната среща на трабантите в Германия.
Три дами притежавали Пеперудената фея
Мария Вачкова е първата собственичка на трабанта, който Ина превръща в Пеперудената фея. Вачкова купила автомобила преди 34 години. „Бях слабичка, мъничка и си го харесах, никога не ме е оставял.
В България съм пътувала с него до Китен, Сандански, Банско, Разлог. Мария чакала 4 години, за да й дойде реда за колата. Струвала 5100 лв., тъй като е комби. „Вече нямаше кой да го поддържа, няма части за него, износи се“, обяснява мотивите си, които я принудили да го продаде. След това друга дама от Сливен го купила, а по-късно Ина станала третата собственичка на комбито.
Борис на 9 г. е най-малкият
собственик на Трабант
Борис на 9 години от София беше най-малкият собственик на Трабант на срещата в събота. Детето споделило с баща си преди време, че много му харесва автомобила и татко му Тони решил да го зарадва. „Беше видял колата на обява в сайт в интернет и звънял, но продавачът като чул детски глас, му затворил“, разказа бащата. Белият Трабант на Борис беше атракция за жителите и гостите на Велико Търново, тъй като беше докаран на платформа, теглена от джип Мерцедес G-клас.
Повечето от минувачите спираха в петък, за да снимат необичайната гледка. Приятелят и съсед на Тони – Руслан, също докара своя трабант на платформа. „По принцип в София не го спирам и го карам постоянно, но сега бяхме повече хора и нямаше как да се натовирим в него“, разказа Руслан. Колата получил като подарък за рождения си ден и вложил доста средства, за да бъде в сегашното й състояние. „На 25 януари ми е рожденият ден на, 10-и ми събираха пари за трабантче. То беше 1500 лв. на обява в Разград, дадоха ми половината, извадих другата от мен. Отидох до там, видях си го, карах го и го взех. Мой приятел го разглоби цялото, боядисаха го вътре-вън. Зизи му прави карборатори, гресира го. Джантите, салона и воланът са други. Сложил съм му и туба с усилвател да си слушам“, спомни си Руслан.
Comments