Сега съм шампион в супермото, мечтая си да стана шампион и в мотокроса
Текст: Йордан Йочев, Габриела Данаилова
Снимки: Йордан Йочев
11-годишната Полина Иванова от отбора на Kippen MX Racing Team се състезава в клас MX85 в шампионата по мотокрос. Републикански шампион е по супермото и мечтае за титла и в кроса. На мотополигона Докса баир край Кортен беше най-добре представилата се млада дама. Съгласи се да си поговори с нас в края на съботния ден.
Здравей Полина! Как мина днешното състезание за теб, на кое място завърши?
Пето или шесто, не знам.
Направи ли някое изпреварване?
Да, доста!
Кого изпревари?
74-и номер, 24-и номер в първия манш, втория не успях. Осми или 81, един с Хонда и
едно Кавазаки 46-и номер.
Имаше ли рискова ситуация, в която можеше да паднеш?
Да, когато Венци ме изпреварваше.
Какво се случи тогава?
Щях да падна, влезе ми в каплите почти, мина прекалено близо до мен.
Отсрани тези високи скокове, които правите, изгледат много красиво, но не се ли притесняваш да скачаш толкова високо?
Не, хич.
Какво ти харесва в карането на мотоциклета?
Всичко.
Кое е най доброто ти представяне досега?
Не знам.
Добре, а кое е карането, след което си била най-доволна от себе си, няма значение на кое място си финиширала.
На всяко състезание съм доволна от себе си.
Кое е нещото, което искаш да правиш по-добре на мотора?
По-добре да карам и да давам по-добри времена.
За какво си мечтаеш?
Да стана шампион по мотокрос и да стана шампион по супермото. Засега съм шампион само по супермото в клас 65.
Кое ти харесва повече мотокрос или супермото?
Ами честно казано супермотото, защото там няма кал, пръст, а и не съм права, само стоя, завивам и давам газ.
Кой те запали по моторите?
Тати.
Той кара ли?
Преди, но след това е спрял.
Татко ти ми разказа, че сте били заедно на състезание в Севлиево, гледала си го и после ти се е докарало и на теб, така ли беше?
Да, не си спомням кога точно беше, защото беше много отдавна.
Спомняш ли си първото си качване на мотор и кое ти беше най-трудно?
Да, май се качих на пистата в Порой. Била съм на 8 или 9 години. Не беше страшно, качих се и веднага подкарах.