• Йордан Йочев

Петя Якова - от Бъкингамския дворец до село Житница

Риташ манивелката и газ, където ти душа иска - за тази свобода се прибрах в България





 

Текст и снимки: Йордан Йочев, личен архив


Това е Петя. В събота мина 41 км по едни чукари, по едни баири вдън гори тилилейски. Изкатери ги със 150-кубиков мотор в дъжд, кал и градушка. Когато завали, всеки клон може да хлъзне предната гума, да й смени траекторията и да си по нос. Но Петя пада, става и продължава. Състезава се за най-якия клуб МСК – X Ендуро Кърнаре (за клуба ме помоли, а аз не можех да й откажа, може пък и да е най-якият).

И ако все още не вярвате, че историята й е невероятна, за Коледа Петя получава подаръци от кралица Елизабет II, но предпочита живота на село пред този в двореца.


Здравей, Петя! Може ли да се представиш за нашите читатели, как се казваш, откъде си, на колко години.


Петя Якова, на 27 г. съм, от село Житница, Пловдивско.


С какво се занимаваш?


По принцип последната ми работа беше управител на хотел в Белащица (Alchemist Residence Von Goldenburg) и като цяло съм била винаги в тази сфера, тъй като съм завършила в Англия висшето си образование, което е свързано с туризма.


Какво завърши там?


Мениджмънт в туризма, ресторантьорството и хотелиерството. След това работих три години в Бъкингамския дворец.

Кристална ваза - коледният подарък от кралицата за Петя през 2018 г.

Какво прави в Бъкингамския дворец?


Бях супервайзър на дайнинг руум, което означава, че съм супервайзър на техните сервитьори, които сервират на кралицата, на всичките й партита, празненства, рождени дни, сватби. После се наложи да замина за Америка. Там бях управител в Хилтън на втори терминал в Чикаго, бях управител на ресторанти. Не ми хареса начина на живот и постоях 1-2 години, след което се прибрах перманентно в България.


Казваш наложи се да заминеш за Америка. Кое го наложи?


Родителите ми спечелиха зелена карта и трябваше да тръгна с тях, за да не си изгубя правата.


Само ако позволиш да те върна отново към Бъкингамския дворец. Срещна ли се с кралицата, докато беше там? Имаше ли си възможност да разговаряш с нея, да придобиеш лични впечатления за нея като личност?

Подарък за служителите на двореца по повод сватбата на принцеса Юджини.

Срещала съм я много пъти, както и абсолютно всички кралски особи.

С нея не съм имала възможност да разговарям. Kогато се провежда Коледното парти за персонала от всички замъци - Бъкингамския, Кенсингтън Палас, Уиндзор и Сейнт Джеймс, тя поздравява целия персонал и тя решава с кого да говори. Но съм разговаряла с Меган Маркъл, Принц Хари, принц Филип (лека му пръст), Кейт Мидълтън и принцеса Шарлот .


Разкажи ми за част от събитията, на които си присъствала в двореца.

Присъствала съм, по-скоро съм била част от едни от най-знаковите събития за последните години като сватбата на принц Хари и Меган, сватбата на принцеса Юджини, събранието на държавите от Commonwealth (Общността на нациите в превод от англ. - международна организация, включваща 54 държави, които са били част от Британската империя), посещението на президента Радев и доста други визити и събития.

Имам грамоти, подписани лично от кралицата, както и подарък за персонала по случай сватбата на принц Хари. Вървеше в Ибей за 6000 паунда тогава. Сега вече не знам колко струва, понеже никога не съм се интересувала и помисляла да го продам. За мен той има сантиментална стойност.

Снимка от сватбата на принцеса Юджини. На гърба й Петя получава благодарности, написани на ръка от името на принцесата, съпруга й Джак, сестра й Беатрис и родителите им Андрю (син на кралицата) и Сара.

Искаш да ми кажеш, че някой от колегите ти от двореца е пуснал в Ибей подаръка си от кралското семейство?

Подарък от сватбата на принц Хари и съпругата му Меган Маркъл за Петя.

Да, веднага се купуват такива неща, но нали знаеш, разни хора – разни идеали. Той включваше вода, магнит, бисквити, шоколадова монета и тирбушон за вино.


Добре, мина през Бъкингамския дворец с всичките кралски особи, отлетя за САЩ, след което си избра да се върнеш в село Житница.


Да, но да се върнем на темата - нещото, което ме върна, са моторите. Защото я няма там тази свобода – палиш мотора и хващаш гората. Не че е невъзможно, но със сигурност изисква огромна организация. Докато тук – риташ манивелката и газ, където ти душа сака.


Първият досег с мотор кога беше?


Мнооого отдавна, винаги е имало мотори покрай мен, защото баща ми кара, дядо ми е карал, мама кара, братовчедите ми карат, всички карат. Като цяло в село има много мотористи и винаги е имало такива машини край мен.


На колко години беше все пак като се качи за пръв път?


Мисля, втори клас.

Имаш ли книжка за мотор, А категория?


Не (смее се). Карам ендуро само. Не си падам по високите скорости на шосе и се стремя да не възпрепятствам движението на автомобилите като цяло, когато ми се наложи за кратко да мина по шосе, докато караме към гората. Но всичко е по черни пътища само.


От колко време се състезаваш?


От миналата година.


Как го реши, да се пуснеш с всички мъже тук по тези чукари и пресечени терени?


Моят приятел се състезаваше. Придружих го на 2-3 състезания, видях каква емоция и адреналин му носи, след което реших да се пробвам и аз. Има клас жени, отделен. Миналата година нямаше много жени, тази стартира с 6, което е доста добре. На второто състезание имаше 4, днес сме само две.


Кое беше най-трудната част от прехода днес (в събота жените състезателки трябваше да минат 41 км пресечен терен с препятствия в гората)?


Като цяло много ми хареса трака, нещото, което го направи трудно, беше дъждът. Изсипа се дъжд, градушка, стана кално, но хард ендуро...беше забавно.

Успя ли да паднеш?


Да, доста пъти.


За какво мечтаеш?


Само за здраве и за безаварийно. Другото е доста лесна работа. Имаш ли желание, всичко се получава. Само здравето е единственото нещо, особено на тези времена... Другото си идва, ако си упорит.


Пробвала ли си да караш на Калояново на пистата, тя се намира точно до теб?


Не, пистов мотор не, иначе зет ми има пистови мотори и ги държи у дома. Изпитвам тръпка от гората, от ендурото, от препятствията. Даже онзи ден ходихме да гледаме един мотор за зет ми и те като почнат - ама тука е одраскан, сега трябва да го пастирам...А пък ние сме.., виж в какво състояние е моторът ми. Изобщо не ми пука къде е одраскан, къде има свински опашки, къде калниците са счупени.

Какъв ти е моторът?


КТМ 150 кубика, тези са около 30 конски сили, но не сме го мерили на стенд, за да знаем с точност. Като коне не са много, но си преценявам възможностите на по-малък мотор.


Можеш ли да караш на задна гума?


Неее, много малко, затова, докато не се усъвършенствам, продължавам да казвам „не“.


Родителите ти, приятелят ти, какво мислят за хобито ти, не се ли притесняват, че се занимаваш с нещо доста опасно?


Не, мама ме подкрепя постоянно, приятелят ми кара, вече не, защото е с дискова херния, обаче сега е съпорт, грижи се за всичко останало и по мотора.


Петя стигна успешно до финала в съботния ден.


781 views0 comments