Карам навън, защото в България няма кой да ти обърне внимание без значение какви резултати си постигнал
Текст: Йордан Йочев
Снимки: Lap.bg, личен архив, Йордан Йочев
Павел Драганов е от онези самородните таланти. Без значение дали кара картинг или мотоциклет. Кариерата му на моторист започва през 2014 г. на Долна митрополия като на шега, но още в първата си година в клас F600 се качва на подиума. През 2015 г. при първото си стъпване на писта Серес побеждава всички. Същата година (едва втора) става и републикански шампион. Ако се беше родил в Испания или Италия, вероятно вече щяхте да знаете името му. Тази година ще кара в шампионата на Румъния с надеждата, че постигнатите резултати ще бъдат забелязани от спонсорите. Пожелаваме му го от сърце!
Здравей, Павка! Разкажи ни как влезе в моторните спортове, кой те запали, на колко години беше?
На 4 или 5 години се качих за първи път на картинг. Главният виновник знаеш много добре кой е – баща ми. С малко повечко бой в каската се получиха нещата.
Започнахме в двора на училището в село Слатина – шуменска рама и двигател Балкан 75, сборна формация, части бол. В интерес на истината на 5 и половина или на 6 беше първото ми нелегално състезание на писта Варна. Нелегално, защото, за да караш, трябва да имаш навършени 7 години.
Как премина - горе долу добра квалификация, трето място и оттам нататък – кофти старт, което си ми е останало запазена марка и до ден днешен (смее се). Втората обиколка точно на S-ката преди излизането на старт-финалната права, няма да го забравя, картингът затегна. Това е най-лошото чувство, което съм имал.
Лошо чувство, защото си разочарован от отпадането или?
Не, лошото чувство беше от това, че скоростта беше над 100 км и картингът започна да се върти като пумпал, а на 6 години ти се струва, че все едно нещо космическо ти се случва – стрес и напрежение. Мисля, че тогава нямах още 6 години, бяхме с фалшив лиценз тогава.
С кой 50-кубиков двигател си карал тогава?
Симсон с картери на ЧЗ и 6 скорости.
Това онзи легендарен двигател, правен от Богдан и Владо от Габрово ли е? Той е бил подготвен за сина на Владо, който се е състезавал с мотор.
Да, същият. На мотоциклет явно не е бил под такова натоварване и е можел да издъжра. При нас като се направи да върви, ама наистина да върви както трябва, повече от 3 обиколки не издържаше, защото късаше биела. Но после му хванахме цаката, по-богат, на малко по-ниски обороти, по-малко вървеше, но поне се завършваха състезанията.
Колко години изкара в клас 50 кубика?
Две години – за това време да имам едно, две завършени състезания. После минахме пак нелегално да караме в 100 кубика клас джуниър.
При стотачките вече имаме някое и друго постижение по-сериозно, станах втори на Хасково и Плевен. Два пъти ставам трети за годината.
Казваш, че си карал нелегално?
Карахме с фалшиви актове за раждане, които предоставяхме, защото нямах нужните години да се състезавам. На 7 години давах пето време при мъжете в клас ЧЗ (Павката тренираше със 125 кубиково ЧЗ, а по това време в картинг шампионата имаше и такъв клас, който беше най-многобройният-б.а.)
В клас 100 кубика нямам спомен колко карахме, едната година станах трети и то станаха доста сложни времена тогава, както и сега. Предпочетохме да спрем.
Има една случка, която още ми се е запечатала в съзнанието, все едно, че беше вчера. След моето първо състезание на картинг пистата в Хасково ти ме извика с теб, за да обиколим боксовете и да питаме останалите състезатели за изхвърлени гуми.
То така си беше, аз никога не съм карал с нови гуми. Винаги се караше с гумите, които хората изхвърлят. И с моторите като започнах, беше същата работа.
Как се появиха моторите в твоя живот?
Бях на 12 или 13 години, последната година, в която участвахме в картинг състезания. Няма да го забравя, валеше страшен дъжд, отиваме към Плевен с баща ми и влизаме в някакъв импровизиран гараж. Вътре една Каджива 125 кубика. Гледам го аз този мотор, а татко ме пита дали ще мога да го карам. Отговорих му, че сигурно ще мога. Обаче адски проливен, едва се кара с кола. Съответно запалиха мотора и аз излязох на улицата.
Без каска?
Каска имаше, каската от картинга беше при нас. Няма екипи, няма нищо. Качих се, дадох му пълната газ нагоре, метлосваше се, не можеше да зацепи въобще. Собственикът ни спря, защото едно дете се е качило на мотор и раздава газ в едно безобразно време. На връщане в гаража татко му брои някакви пари и вика: Айде честото, този мотор го взимаме.
И на 12 години ти получаваш първия си мотор?
Да и карах по пътищата само, предимно на село. Него го покарах 3-4 години, продадохме го. След това една Ямаха 250 FZR взехме - четиритактова, Deltabox рамка, алуминиева да подчертая, защото повечето бяха с железните рами. Покарах я 3-4 години.
Имаше ли падания, докато караше по пътищата?
Разбира се, това е неизбежна част от процеса, няма как.
Баща ти не се ли притесняваше, че е опасно?
Не, него никога не го е притеснявало това нещо, винаги ми е казвал да внимавам. В повечето случаи внимавах, не съм бил толкова безразсъден с някои малки изключения, което е нормално при всеки.
След това завърших училище и заминахме за Италия. Там реших, че няма да карам малки кубатури мотори и си взех една R6-ца карбураторна. Това става 2007 г. и чак 2009 г. излязох за първи път на писта Маджоне, за да видя какво е. Отидох на трак дей, хареса ми и оттам вече се запалих. Купих едно Кавазаки 2007 г. 600 кубика и 2013 г. се прибрах от Италия в Ловеч. Едно приятелче, с което работихме заедно, Пламен Василев се казва, той ми беше и механик. Занимаваше се с ремонт на автомобили, но от него започна всичко. Един ден ми вика: „Защо не отидеш да се пуснеш в едно състезание на Долна митрополия“. Аз се изсмях, защото това не ми е минавало през акъла. Това става 2014 г., бил съм на 27 години. Отидохме напълно неподготвени, изобщо не знаехме какво ни очаква. Пуснах се с ямахата, защото тя беше подготвена за писта и не ми се искаше да чупя кавазакито. Не беше кой знае какво изживяване, защото ми беше второто излизане на писта, но резултатът не беше никак лош – доколкото помня осма позиция. И взехме да участваме на състезанията в Долна, защото нямахме опит. Имаше двама души, които помогнаха много за моето развитие.
Кои са те?
Пламен Петров и Красимир Михайлов от Троян. Те бяха единствените, които ми обърнаха внимание, може би видяха, че сме сродни души, както се казва. Доста съвети съм получил от тях и 2014 беше първият подиум, който постигнах след няколко състезания. Хареса ми доста и през 2015 станах шампион в клас F600. Тогава започнахме да караме състезанията навън, които бяха в Румъния и Гърция. Учудващо за първи път се явих на тези писти и първите състезания завърших с победи. Това допринесе и за титлата. След това съм бил само вицешампион до 2020 г. поради финансови проблеми, вечно не стигаха пари, пропускахме състезания. С изключение на сезон 2017 края и 2018 бях спрял тотално да карам, нямаше как да се случи. През 2021 пак станах шампион. Колкото и да искахме да си намерим спонсори, не се получаваше по никакъв начин.
Аз съм от хората, които няма да отидат при някого и да кажа: „Добър ден, аз съм Павел Драганов, искам да ми помогнете с еди какво си“. През 2015 г. като станах шампион имах пълното основение да претендирам, че съм някой, който може да кара, но беше безуспешно търсенето на спонсори. Никой не ти обръща внимание, повечето хора това не ги вълнува като спорт. Не успях да намеря някой, който да помогне финансовo или с горива, или с транспортни разходи, каквото ще да е, всякаква помощ беше добре дошла.
А сега по-лесно ли е с намирането на спонсори след серия вицешампионски титли и две шампионски?
Никога не е лесно, с едно малко изключение, отделни хора, които без да ги търся, са помагали по собствена воля. Да не говорим, че е имало случаи, в които приятели са ми събирали пари, че да мога да отида на състезание.
Кои бяха най-ценните съвети, които ти дадоха Пламен и Краси?
Най-малкото ме светнаха, че мога да си наглася мотора с определени зъбаци, на какво да обърна внимание като цяло. Дали моторът ще е по-къс, дали да сменя накладките с други, защото спирането ще се подобри, да сменя спирачната помна, всякакъв вид съвети, които са в положителна посока. Да не говорим, че са помагали с гуми, виждат, че нямам абсолютно никакъв ресурс в гумата и са ми давали тяхна. Помагали са ми без да искат нищо в замяна.
Кое е най-тежкото ти и гадно падане, което си имал?
Те са няколко. Долна митрополия може би 2016 или 2017 беше, със счупване на подбедрената кост. Изпусна ми предната гума, падам, но интересното беше, че моторът продължи сам да си върви, изхвърли ме, но хвана грип, изправи се и влезе по траектрория в завоя, докато аз съм паднал на сериозни кълбета. Станах, дотичах до мотора, изправих го и завърших състезанието, но като ме пусна адреналинът усетих, че има някакъв сериозен проблем. Като се прибрах, направих снимка и се оказа спукване на подбедрена кост. Лунгета и един месец след това пак бяхме на състезание и пак карах.
Дали не беше същата година или следващата, но другото падане беше в Гърция.
Какво се случи там?
Вината си беше моя, нямах правилната смеска гума, понеже карах с гуми втора употреба, слагам гума, която не беше подходяща за времето. Беше SC0, най-меката смес, а времето беше адски студено. Нямах и греячки тогава. Още на излизането, преди състезанието на сутрешния warm up, в загряващата обиколка след втори завой на трета с пълна газ просто ми направи high side, моторът падна върху ръката ми и счупи 4 малки кости. Така приключих със състезателния уикенд. Това са двете по-сериозни падания.
Нито едно от тях не те накара да се запиташ струва ли си?
По принцип всичко си струва. Удоволствието няма цена. Винаги има смисъл, защото вината и за двете падания си е била моя. Не е бил технически проблем, било е пилотска грешка. В единия случай, че не съм изчакал 2-3 обиколки, за да загрея задната гума и да имам повече сигурност, в другия, че съм претоварил предницата.
Какъв е стилът ти на каране, как би го описал?
Old school (бурен смях). При мен няма влачене на рамене и лакти по асфалта. Може да се каже, че имам начинаещ стил на каране (пак се смее). Но с някои по-добри пърформънси от моя страна. Честно казано, и аз не знам как ми се получават нещата, защото в крайна сметка виждам, че другите хора са с много добър стил на каране и техника. Но, явно, че може и със старата техника да се кара още.
Късно спиране в завоя и по-ранно отваряне на газта, това ли е тайната?
Късни спирания, да. Държене спирачка в самия завой, но по-скоро ползвам и повече инерционната сила на мотора, не гледам да отварям по-рано газта, защото с по-ранното ускорение означава, че си загубил скорост в завоя. Някои хора си мислят, че като смачкаш по-рано мотора, той ускорява и ставаш по-бърз. Напротив, при използване на инерционните сили на мотора - влизаш с по-висока скорост в завоя и подаваш газ не от средата на завоя, а при излизането. Часовникът поне при мен показва, че е по-добре така. Не съм експерт в тези работи, просто споделям личния си опит. Всичко, което съм научил като стил на каране, съм отработил сам.
Треньор някога?
Не, само съвети от съотборници.
Телеметрия?
Започнаме да използваме за първи път от миналата година. За доста неща помага, веднага откриваш къде са ти най-слабите места и в кои сектори губиш най-много. Ако съм започнал от самото начало с нея, възходът е щял да бъде по-голям. Но тези възможности бяха недостижими тогава. Сега благодарение на Христиaн (Христиан Калайджиев, мениждър на отбора Hela Racing Team – б.а.) ги имаме, той е човекът, който се занимава с тях, той ги разчита, казва ни къде са ни грешките, къде може да се направи нещо повече.
Има ли пилот, на който се възхищаваш?
Пламен Петров
По-добре ли кара от теб?
Това го твърдя на 100%. Сега имам късмета да караме в един клас и ще се стремя да се доближа до него.
Траекториите ви близки ли са?
Абсолютно различни. Той използва отворени траектории, аз съм с по-затворени. Аз съм от пилотите, които се стремят да правят завоя под формата на V, докато при него е по-скоро във формата U – с по-дълги траектории, по-голяма скорост. Той просто е по-добрият състезател, ще се радвам, ако стигна неговото ниво.
Сменил си много мотори – Хонда, Кавазаки, Ямаха, Триумф, кой най-ти допада и защо?
Хондата и триумфът са моите мотоциклети. По-плавни са, леко се управляват, Хонда и Триумф по параметри са много сходни. Триумфът е трицилиндров, още по-лек и маневрен от хондата, но като технически характеристики – междуосие, височина на седалка са еднакви. Единствената разлика е, че триумфът е малко по-тесен, мисля, че 100 мм. Говорим за Хонда PC40.
Част от мотористите се оплакват, че хондата в сравнение с R6 на Ямаха е по-слаба.
Хондата изисква повече инвестиция, докато при ямахата със заводския мотор можеш да извадиш повече сила. Но няма такова нещо, че хондата не е конкурентна. Триумфът е нещо като ямахата, с мининални средства се достигат големи мощности.
Колко често тренираш с мотоциклета?
Караме от състезание на състезание с много малки изключения, когато ми се е случвало да отида да направя Калояново преди състезателния сезон, тъй като нямаме финансова възможност. Тази година имах късмета да успея да направя един трак дей преди първото състезание в Румъния.
Коя ти е любимата писта?
Моторпарк Румъния. Допада ми повече от Серес и смея да твърдя, че е по-добра. Има обратни виражи, по-голяма е скоростта, по-бърза е и има много технична част.
Какво мечтаеш да ти се случи в моторните спортове, как виждаш кариерата си след време?
То моето време е на изтичане. Не съм мислил по този въпрос, защото всяка година карането ни е на кантар. Както обичам да казвам, спонсорът е жена ми. Нейната заплата отива за състезания.
В такъв случай много те обича.
Така е! От тази гледна точка съм късметлия. Мечтая да карам на повече състезания, но това е свързано с много разходи, което на този етап е недостижимо. Да се развиеш повече, трябват още повече разходи за гуми, тренировки. Състезаването с мотор е като ходенето на училище, трябва някой, който да те научи на азбуката, да четеш и пишеш, тук е същото – трябва треньор, рейс инженер и т.н. Ние сме самоуки пилоти. В повечето случаи на принципа проба грешка.
Би ли насочил някои от децата към моторните спортове?
От децата си зависи, не смятам да им го налагам. Приготвил съм и моторчета, и картиг за деца, но още им е рано. Момичето е на 8 години, момчето е на 5. Да стане момчето на 6 и можем да мислим за първи стъпки.
На какво би го качил първо – картинг или мотор?
Мисля на мотор на първо време.
По-опасното?
Малко е трудно да се каже кое е по-опасно, защото в първите стъпки знаеш как е. С мотора мисля, че мога да упражня повече контрол, защото с картинга го пускаш и трябва да отидете на писта, а моторът може и на някоя площадка, на която да притичаш. Имаме няколко покет байка, имаме и сериозно подготвен покет байк, който е 18 конски сили. Върви доста сериозно, 100-110 км максимална скорост. Но това ще е за по-нататък.
Освен на Пламен, Краси, приятелката ти, Христиан, има ли още някой, на който би искал да благодариш, че се намираш на това ниво в момента и с тези резултати.
Искам да благодаря и на баща ми, който много ми помага. Не може да присъства на всички състезания, за титлата през 2021 се вълнуваше повече от нас. Надявам се да има и занапред хора, на които да благодарим. Затова сме заминали да караме навън, защото в България няма кой да ти обърне внимание, без значение какви постижения имаш, ако не е футбол или някой зимен спорт евентуално.
Сега караме в Румъния и в отборното класиране в клас Супер спорт 600 сме на първо място, надявам се и в Rookie 1000 да задържим първата позиция. Има голяма вероятност да намерим подкрепа от румънски спонсори при добри резултати, това ни е главната цел.