top of page
Writer's pictureЙордан Йочев

Никола след титлата в Испания: Мечтата ми е да карам в Moto GP

Българският пилот вече е привлякъл вниманието на шефа Аспар

С Никола се срещнахме за първи път през 2018 г. в Провадия. Дни след деветия си рожден ден ни разказа, че мечтае да стигне до Мото 4 в испанския пистов шампионат. Днес вече е шампион и то с рекорд от 6 победи в категорията. Сега ни сподели, че мечтаe да се състезава в MotoGP. От сърце му пожелаваме при следващата ни среща тази мечта да е реалност.

Разговаряме с него, баща му Мирослав и треньора Жоел Гомес за постигнатото през сезона и целите оттук нататък.


 

Текст: Йордан Йочев

Снимки: Pix MotoRR, Авторът


Здравей, Никола! Преди дни стана шампион на Испания в клас Мото 4, отпразнувахте ли титлата с нещо по-специално?

Никола в прегръдките на родителите си след спечелената титла.

По-скоро не.


Бащата Мирослав: Награждаването беше много късно, а след него ни чакаха 1100 км, за да се приберем вкъщи. Наложи се цяла нощ да шофирам, затова нищо не сме празнували, а на следващия ден хванахме самолета за България.


Кога ти беше най-трудно през годината?


Най-трудно ми беше на писта Ещорил в Португалия. Не бях карал там, а трасето има тежки завои с обратен вираж. Освен това нямах и късмет. Двама пилоти паднаха пред мен и аз се наложи да изляза в чакъла. Като се върнах на пистата, вече ме бяха изпреварили.


За какво мечтаеш?


Да вляза вляза в МотоGP.

Коко показва шампионския медал.

Кой ти е любимият пилот?


Фабио Куартараро. Впечатлява ме позицията му върху мотора, страшно много ляга, дава много газ, мисля, че е един от най-добрите.


Татко ти ми каза, че са те избрали в една мото школа, в която тренират и пилоти от MotoGP, може ли да ми разкажеш малко повече за нея.


Там тренирам с Алеш Вю, който кара в моя шампионат в категорията 600 кубика и е много бърз. В школата има много добри състезатели.


Бащата: Алеш Вю стои зад школата, той се е състезавал в Red Bull Rokies Cup и може да препоръча талантливите пилоти да се състезават в този шампионат. В школата при него тренират и пилоти като Джак Милър, Алекс Ринс.


С какво обучението там е по-различно?


Никола: Тренировките са под формата на състезания. 20 или 40 минути без да спираме в темпо, на трасето има конуси по средата на завоя. Първият и вторият състезател трябва да минат външно в завоя, да пуснат останалите, за да се сменяме и да не е еднообразно.


Какво смяташ, че трябва да подобриш в карането си?


Трябва да отварям по-рано газта, на някои завои да минавам по-бързо, да лягам повече, по малко от всичко.


Задаваме същия въпрос и към треньора на Никола Жоел Гомес, който е с него в България.

Треньорът Жоел Гомес (вляво), Никола и татко му Мирослав.

Жоел: Като излиза на тренировките и на състезанието трябва още от първите обиколки да кара бързо, защото обикновено му трябват 3-4 обиколки, за да си влезе в неговото темпо, което е много добро. Има напредък в тази посока, но може още.


Сериозното падане на пистата в Навара подейства ли ти психически?


Никола: Психически не ми подейства, не се изплаших, защото знаех каква грешка бях допуснал при това падане. Страхът идва, когато паднеш, но не знаеш защо.


Какво сбърка там?


Спрях много късно, за да изпреваря и влязох в мръсната част от пистата, откъдето никой не минава. И когато отворих газта, хвръкнах.

Зрелищното падане на Никола в Навара, което не е успяло да го изплаши.

Вие се състезавата в държава с много силни традиции в мотоциклетните състезания и побеждавате. Това води ли след себе си някакво по-специално отношение или дискриминация?


Не смятам, че има по-различно отношение, защото сме българи. Проблемът е, че сме много малък екип – треньорът на Никола и един механик, но побеждаваме големи екипи, които идват с камиони оборудване на пистата и разполагат с големи бюджети. Това според мен води до завист. Те са местни, имат връзки във федерацията и ако една проверка на мотор трае 1-2 часа, нашият мотор го разглабят по 5-6 и се гледа всяко болтче, но досега не са ни дисквалифицирали заради мотора, защото всичко е както трябва. Караме с напълно стокова машина без никакви подобрения – Хонда 150 кубика с мощност 26 конси сили.


Как са подготвяш за състезания, колко често тренираш?


Ходя на фитнес за физическа подготовка, а тренитовките с мотора са по 4 часа. Тренирам на малки писти като за картинг. Там тренирам с по-малък мотор. Правя 15 обиколки на максимално темпо, като целта е времената да не се различават повече от половин секунда между обиколките.

Никола печели титлата с 6 победи през сезона - рекорд от създаването на категорията.

През следващия сезон ще караш в клас Пре Мото 3, където вече ще се състезаваш с 250-кубиков мотоциклет, какви резултати очакваш и какви цели си поставяте.


Никола: В първата година ще е добре, ако съм в топ 5, защото не познавам мотора, но мисля, че ще имам успехи и там. Вече го пробвах, най-голямата разлика е в мощността, много повече е и тежи 3-4 кг отгоре, по-трудно ми е да го обръщам между завоите.


Бащата: В по-дългосрочен план целта е след навършване на годините 15-16 да влезе в European Talent Cup, този шампионат се организира от Дорна, по-професионални са нещата, но за там летвата е много висока, трябва да е много бърз.


Като се видяхме през 2018 г. голямата цел беше Никола да кара в клас Мото 4, а тази година спечели титлата в тази категория. Как се промени Никола за тези 4 години?


Бащата: Сега е по-константен, по-сериозно се отнася. Знае, че това за него е един вид работа, но обожава това, което прави.

Любимият пилот на Никола е Фабио Куартараро.

Никола, татко ти ми разказа, че вече си спечелил първите си 1000 евро.


Да, това са пари от собственика на марката каски Скорпион. Аз се състезавам с тях и той ми беше обещал сумата, ако спечеля шампионата. Още не съм решил как ще ги похарча.


Този уикенд ще се състезаваш на Серес, допада ли ти това трасе, как го усещаш?


Асфалтът държи, личи си, че е нов, но има мното неравности в завоите. Като си вътре в завоя и си подал газ, целият мотор започва да се тресе и това не ми харесва много. В сряда карах за първи път там и за три сесии дадох време от 1.26 ниско. Целта за неделя е да карам на 1.24.


Мартин Чой помогна ли ти със съвети?


Да, доста ми помогна на някои завои, показа ми как да минавам, къде да спирам и къде да отварям газта.


Кои са най-ценните съвети, които ти е давал, откакто се познавате?


Да съм спокоен преди състезанието, да мисля и да не прибързвам.


Въпрос по-скоро към татко ти - какъв е бюджетът, който е нужен за следващия сезон?


Варира според това какво искаме да правим, колко ще тренираме. С този мотор гумите свършват за две излизания, а комплектът струва 375 евро. Ако тренираме цял ден, са ни нужни три комплекта гуми.

Имате ли телеметрик в екипа?


Имаме, да. Телеметрията помага страшно много. Случва се данните от нея доста често да съвпаднат с това, което казва Никола. Той доста добре се справя с настройките на мотора и го усеща. Казва, че в даден завой е минал на пълна газ и според него там е спечелил 3 десети. Същото го вижда след това и телеметрикът на компютъра.


В предварителния ни разговор ми каза, че Никола е получил морална подкрепа от бащата на Маверик Винялес на едно от състезанията, може ли малко повече подробности за този случай.


Таткото: На едно от състезанията човек от екипа на конкурентен отбор стоеше постоянно пред нашия бокс. Следеше кога ще излезе Никола, за да пуснат техния състезател след него, за да му види траекториите. Треньорът на Никола – Жоел, им каза да питат него, че ще им ги покаже. В този момент обаче бащата на Винялес – Анхел, вижда какво става и също се намеси. Каза им да оставят детето на мира и да не го следят, а техният състезател да дава повече газ. Аз се познавам с Анхел, защото сме карали любителски сесии с него. Маверик е направил отбор и баща му е мениджър.

Какво споделя бащата на Виналес за MotoGP, там се случват доста неща, които не стигат до зрителя.


Казва, че доставчикът на гуми оказва голямо влияние върху шампионата, на който даде добрите гуми, той печели. Тази година са решили, че Дукати ще са шампиони, не става дума за точен пилот, а за марка.


Доста състезатели са се оплаквали в непостоянно представяне на гумите.


Там всички са професионалисти и разлика от една-две десети е решаваща. Когато доставчикът на гуми ти направи налягането, излизаш и гумата нито се износва, нито плъзва. Аз му казах, че това е много грозно. Но, каквото такова, детето има мечта, не искам да му я чупя.


Има ли шансове за там?


Много малки са шансвовете за клас Мото 3 в световния шампионат. Сега харчим средно от 150 до 200 хиляди евро и става все по-трудно да ги съберем. Аз имам бизнес, но не мога да си позволя да си разоря бизнеса, за да може той да кара. Имам и дъщеря, която ще учи в Лондон, не се върти всичко около моторите.

Коко показва къде си е счупил ръката при първата ни среща през 2018 г.

Каза ми, че от отбора на Аспар са го забелязали.


Да, ако продължи да се представя добре, има шанс да го поканят в Аспар, за да кара в European talent cup.


Откъде идва контактът с Аспар?


Човекът се казва Нико Тирол, той сега стана шеф на тима. Преди работеше като технически специалист в Дънлоп, ние караме с този производител и той преглежда гумите на първите трима. Понеже е там постоянно и го забеляза, запозна се с него, каза, че много му харесва стила му на каране, как разсъждава, как мисли, колко е спокоен, докато кара и твърди, че се отличава. Казва му, че чака да навърши годините, за да дойде при тях.

Там трябва ли да платиш, за да караш?


Всички плащат, няма друг вариант. На Исан Гевара, който миналата седмица стана световен шампион в Мото 3, баща му е дал правата на Аспар за 5 години и детето няма да получи една стотинка за титлата. Защото бащата е свършил парите и е дал правата на отбора само и само детето му един ден да върви нагоре, тъй като има талант. Ние, ако нямаме спонсори или ще приключим много по-бързо с този спорт, или ако успея аз да плащам, ще го бутам, докъдето може.

За догодина извадихме късмет, защото Ангел Траков, който е шеф на българската федерация по мотоциклетизъм и отдавна го следва, реши с лични средства да ни купи мотора. Това не са малко пари и е голяма помощ за нас. Да се надяваме занапред повече хора да оценят какво прави Никола не само за себе си, но и за страната ни. Независимо, че е роден в Испания, винаги излиза на стълбичката с българското знаме.

Засега успяваме финансово, цялото семейство работи за него, имам приятели, които идват и ми оставят по 500, по 800 евро преди състезание. Но, за да караш в Мото 3 в светояния шампионат, трябват сериозни средства и ако нямаш спонсори зад гърба си, става невъзможно.


*Ако искате да научавате повече за състезателната кариера на българския пилот, може да последвате Инстаграм профила му nikola_miroslavov



261 views0 comments

Comments


bottom of page