top of page
  • Writer's pictureЙордан Йочев

Никол: Седмица преди състезание не мога да спя от вълнение

Заради контузия 7-кратна шампионка сменя бойните спортове с моторите

Никол Илиева е на 24 години от София. Седем пъти е шампион на България по джудо и самбо, на световното първенство през 2018 г. печели пето място. Контузия я изважда от бойните спортове и на тяхно място идват моторите. Никол се състезава в ендуро шампионата в клас Жени за отбора на Препараторите. Сама си товари мотора на ремаркето и тръгва на път. Никол е боец и то какъв!


 

Текст: Йордан Йочев

Снимки: Валентин Алипиев, Йордан Йочев, личен архив


Здравей, Никол! Как влезе в света на моторите?


Контузиха ме след световното първенство по самбо и прекратих спортната си кариера. Контузията беше на глезена, до ден днешен не мога да обувам токче. Прекъснах спорта и бях в застой, търсех своето, нещо ново, което да ми даде същата тръпка, която получавах на тепиха.


А кой те насочи към ендурото?


Ако погледнеш вечерта към небето, най-голямата звезда - това е той.


Как започна всичко?


Той караше, качи ме на неговия мотор и много ми хареса. Посъветва ме да си купя нещо малко и през 2022 г. си купих Априлия РX50. С нея обаче да съм карала 5 или 6 пъти в гората, нямаше мощност и постоянно се чупеше. Реших, че искам по-голям мотор, защото като се захвана с нещо, което ми доставя удоволствие и е важно за мен, се боря за него. На 10 Декември 2022 г. купих Риеху, двутактов, 300-кубиков мотор. Започнах да карам с приятели, те ми казваха, че съм готова за състезания. В същото време човекът, който ме вкара в ендурото и си отиде вследствие на автомобилна катастрофа, много искаше да се пусне на отборното състезание на Копринка. Сега нямам търпение да дойде това състезание, за да карам заради него там.

Какво ти дава моторът, какво е усещането, което изпитваш?


Дава ми страхотен адреналин, различно чувство. Дълго време бях в застой след спорта, знаете всеки човек търси своето и когато се качих на мотора, усетих адреналина, който го имах на тепиха. Сега с моторите седмица преди състезание тръпката и адреналинът те удря до такава степен, че не можеш да спиш от вълнение, мислиш само за това. Може би това ми играе и лоша шега.

Защо?


При бойните спортове бях научена да успокоявам и владея адреналина, тук още работя над това. Като карам, ръката ми тежи, давам повече газ и в повечето случаи падам на места, на които е равно. На последното състезание Дамасцена водех през цялото време, но паднах в една шипка отстрани на пътя, в дерето и нямаше как да изкарам мотора, това ме забави и останах последна. Ако в бойните спортове треньорът играе важна роля на психолог, тук нямам треньор.

Имаш ли механик с теб по време на състезанието, който да се грижи за мотора?


Не, нямам механик, моторът ми го поддържат в представителството на Gas-Gas, откъдето го купих.

А екип, с който ходиш по състезанията?


Не, нямам екип, това ми е и един от проблемите, по време на състезанията също карам без придружител. Знаете, клас жени и деца ги пускат заедно и имат право на придружител. Аз карам сама.

Какво означава да имаш право на придружител по време на състезание?


Зад тях кара друг човек, ако случайно закъсат, той им помага. Това е един голям плюс за хората, които карат с някой. Разбирам джуниър да се пусне с придружител, те са деца, но за мен жените трябва да се пускат сами, тъй като се губи смисъла, ако някой кара зад теб. Този спорт не е само да даваш на газ, той е сила, техника, баланс и самостоятелност. Точно когато ключовите умения на човек са подложени на изпитание, се проявява шампионският дух и това го прави победител, а не да паднеш и някой да ти вдига мотора.

Габи от тази година също кара сама, аз много й се възхищавам, има страхотни качества. Направи ми лошо впечатление на състезанията, че джипиесите на някои от състезателите не са на моторите.


Това какво означава?


Карат с по двама-трима придружители, стартират и след 200-300 метра си дават джипиесите на някой от придружителите, който кара пред тях и ги води. Явно някои така са избрали да стават шампиони, но мен това само още повече ме мотивира, за да се докажа, че мога и сама.



Каза, че нямаш екип с теб, нямаш механик, сама ли си товариш мотора на ремаркето и тръгваш на състезания?


Да, когато се е случвало да съм на работа и трябва нещо да се направи по мотора, приятели са ми помагали да го закарат до Gas Gas или сама действам, сама оправям неща по мотора като смяна на гума, научила съм се донякъде. Нямам проблем да си кача и сваля мотора на ремаркето, малко е трудно след състезание, защото съм изморена, но се свиква.

Ако случайно паднеш или нещо се случи, това не те ли притеснява?


Не, не ме е страх. На някои от състезанията най-добрата ми приятелка Бианка е с мен, тя също кара мотори, но не се пуска на състезания. Гледам в повечето случаи да съм с компания на състезание, но хората нямат възможност винаги да идват, затова ходя и сама. Не се е случвало досега да се контузя и да не мога да се прибера, но предполагам, че винаги ще се намери някой да ми помогне.

Как гледат родителите ти на това хоби и че ходиш сама по състезания?


Това е една болна тема, тъй като родителите винаги са ми помагали във финансово отношение, но никога не са дошли на състезание, нищо че съм многократна шампионка на България, не са дошли дори на тренировка да видят какво се случва, така че съм свикнала да съм сама.


Колко често тренираш с мотора?



Гледам да карам всяка седмица, преди бях зависима от приятели, защото нямах ремарке, вече си имам и ако мога, всеки ден бих карала. Иначе в гората винаги карам с приятели, защото сам никога не се ходи. Има доста момичета, с които също карам. Общо три дами сме в женската мото компания - Бианка, Йоана и Яна.


Мислила ли си някога за треньор и каква ти е крайната цел в моторите - да станеш шампион като в бойните спортове или да има къде да разпуснеш през уикенда и да избягаш от ежедневието?


Искам да имам треньор, но това е много трудно, тъй като първо трябва да се докажеш и след това да се намери спонсор. Благодарна съм на Бисер и Мартин, те са председатели на отбор Препараторите, за който се състазавам, помагат ни и финансово, и със съвети. Исках да карам за отбор, който е наблизо и има затворено трасе, тъй като искам да се подготвям. Нашият шампион Любомир Иванов ми даде контакти и се свързах с отбора и започнахме да ходим по състезания.


За какво мечтаеш?

Мечтая да се развия в този спорт, с каквото и да се захвана, се боря, научена съм да не се предавам. Конкуренцията е много добра, карат от деца, страшно много им се кефя, но за да се научиш да си шампион, първо трябва да се научиш да падаш, да тръгнеш от най-ниското стъпало, защото тогава успехът е най-сладък.


Кое е най-тежкото ти падане?


Бях с буховчани на каране, нямаше пътека, пробиваха момчетата и съответно спускаме надолу, всички са отстрани на мотора, аз бях върху него, те ми казаха да сляза, защото е адски стръмно. Паднах през кормило, мислех че си счупих и крака, но се оказа, че просто съм се изплашила, защото се чу нещо да изщрака и ми трябваха 3-4 минути, за да се изправя. Но до момента нямам нито една контузия на състезание, това е един от плюсовете на бойните спортове, защото там ни учат да падаме, преди да влезеш в залата трябва да научиш паданията. В ендурото има много компоненти - нужна е техника, сила, баланс, да си спокоен и уравновесен.


Уменията от бойните спортове помагали ли са ти в реалния живот?

Помагат ми, защото винаги съм на щрек и имам много добра интуиция. Сила никога не ми се е налагало да използвам, знам как да изляза от ситуация, ако се наложи.


Имаш ли някакви препоръки към организаторите на състезанията?


На Дамасцена си говорех с румънката Раду и от нея разбрах, че в Румъния не се кара с джипиеси, има само маркировка с ленти, това е много хубаво, защото някои състезатели нямат възможност за такава инвестиция. Един джипиес струва 1000 лв. Смятам, че, ако и ние караме по маркировка, ще е по-добре.



470 views0 comments

Comments


bottom of page