Единственият съвет, който му давам, е да е спокоен преди старта, казва дамата от Румъния
Михаил (21 г.) и Дария (19 г.) са двойка. Той се състезава за отбора на Авинтия в Европейския шампионат на FIM в клас Stock 600, тя - в Балканския, в клас SSP 300 за отбора Аcsru.racing. През юли Михаил стартира трети на писта Херес, но е ударен от друг пилот в първия завой. Следва тежко падане, при което мотоциклетът е върху него в продължение на 75 метра. Екипът му се отваря и получава тежка рана в областта на корема. Седмица по-късно приятелката му също пада и чупи рамо. Разговаряме с тях след състезанието на писта Гробник в Риека – първото, на което участват след контузиите си.
Текст: Йордан Йочев
Снимки: Габриела Данаилова, Йордан Йочев, личен архив
Здравейте! Преди състезание давате ли си съвети един на друг, обсъждате ли стратегии, траектории, точки на спирания?
Дария: Преди няколко години отговорът може би щеше да е „да“. Бях свикнала да го питам много неща, как трябва да направя това или онова. Но сега смятам, че и двамата трябва да се концентрираме над себе си. Единственото, което го съветвам, е да бъде спокоен. Мисля, че вече и двамата знаем какво трябва да правим. Най-вече психически си помагаме.
Михаил: Да, това е най-важното нещо, което правим един за друг. Понякога, ако аз или тя забележи нещо в карането отстрани, което може да се подобри, си го казваме. Но в края на деня е по-добре всеки от нас е концентриран и да мисли за своето каране.
Въпреки че се състезавате в различни категории има ли нещо сходно в стиловете ви на каране?
Дария: И двамата в първата обиколка преди първия завой си казваме: Хайде да го направим! Смятам, че имаме сходство в стиловете на пилотиране, но знаете, аз съм момиче, той е момче, така, че нещата все пак са различни.
Михаил: Тя кара 300-кубиков мотор, аз 600, така че е малко различно като стил.
От колко време сте двойка?
Михаил: От доста скоро - 3 месеца.
Дария: Да, но се познаваме от много години, четири или пет.
Кой беше човекът, който отвори врататa към света на моторите?
Моят баща (и двамата в един глас).
На каква възраст, може ли да опишете какво беше чувството?
Дария: Може би съм била около 5, когато се начих за първия път, но не ми хареса толкова, така че със състезанията започнахме вероятно като бях на 10 и всяка година подобрявах карането си.
Михаил: Аз започнах твърде късно, бях на 14 когато за първи път отидох на истинска голяма писта и просто много ми допадна, исках да разбера как работи мотоциклетът и започнахме да ходим по-често по пистите и накрая стигнахме до състезанията. През 2017 беше първият ми сезон, завърших втори в гръцкия шампионат в клас SSP 300 и участвах в R3 Yamaha BluCru Mastercamp. През 2018 карах в испанския шампионат в 300 кубика. През 2019 завърших на трето място в регионалния шампионат FCMM CIV (campeonato interautonomico de velocidad) в клас 600 кубика. През 2020 и 2021 карах в националния шампионат на Испания и от тази се състезавам в европейския шампионат на FIM клас Stock 600.
Дария, когато видя падането му на пистата Херес в Испания, помисли ли си, че нещата вече стават твърде опасни?
Дария: И двамата знаем какви са опасностите в този спорт, както и знаем къде са границите. Дори понякога да преминаваме тези граници, ние го правим заради себе си. За мен подобни падания не са знак, че трябва да спреш, а че трябва да си вземеш почивка. Седмица след него аз също паднах и счупих рамо, така че и двамата стояхме и си мислехме какво ще правим сега, не можехме да извършваме никаква физическа дейност.
Михаил: Опасността е винаги там, просто не знаеш кога ще дойде и откъде. От теб зависи да си внимателен и мислиш какво правиш, както и да вярваш, че и другите мислят преди да направят нещо. Понякога е тъжно, защото някой прави нещо безразсъдно и те „събира“ на пистата, понякога ти самият правиш нещо глупаво и завършваш на асфалта с глупаво падане.
Подобни падания как влияят на психиката?
Влияят зле, защото като се върнеш пак на пистата, трябва да се адаптираш отново. Трудно е както физически, така и психически. Отнема време, за да си отново на предишното си ниво на пилотиране. Лошото е, че тренираш сериозно, да кажем две години, и за два месеца целият ти напредък е заличен след нещо подобно.
Показа ми раната си преди интервюто, все още ли изпитваш болка.
Да, вероятно ще ми трябва още месец, за да заздравее напълно. Сега поне мога да започна да тренирам отново с мотора. И ще направя всичко възможно, за да се върна на предишното ниво, на което бях. Нашият сезон започва отново през октомври, тогава са последните две състезания от FIM шампионата и искам да съм на нужното ниво.
Т.е. не си доволен от резултатите си този уикенд (и в двете състезания от Балканския шампионат завърши втори)?
Категорично не съм доволен, знам къде бях преди 2 месеца, знам нивото си и сега сме твърде далече, мога да се представя много по-добре. Но 2 месеца без да съм се качвал на мотора, трябва да съм щастлив с постигнатото днес.
Можеш ли да разкажеш за нашите читатели какво се случи на Херес?
На Херес за първи път стартирах от трета позиция, на 0,4 десети от пол позишън. На старта всички влязоха от вътрешната страна на първи завой, включително и аз. Но състезателят, който ме удари, пресече цялата писта от пълно дясно до крайно ляво, беше пред мен, не можеше да ме види и закачи моята предница, аз паднах върху неговата задна гума, тя ме изхвърли и така съм се влачил 75 метра с моя мотор върху мен. Екипът ми не издържа това натоварване и се отвори, при което се получи тази рана от триенето в асфалта.
За какво си мечтаете?
Дария: Искам да се състезавам на възможно най-високо ниво, защото идвайки от Румъния и България, е много трудно да се достигне високо ново, но в момента се състезавам на възможно най-високото стъпало. Следващата стъпка би била женския шампионат, който е само с жени и е много силен.
Михаил: За мен световния Супер спорт шампионат или световния Мото2.
Мечтаеш ли за GP един ден?
Това е мечтата на всеки, но в края на краищата не знаеш дали това е възможно да се случи, трябва да правиш стъпки и какво може да постигнеш. За мен следващата стъпка може да бъде европейския Мото 2 или световния Мото 2 шампионат или да отида в световния Супер спорт или Супербайк, но за момента целта е да съм спокоен, да стъпвам на земята, да си върша работата, за да стигна до резултатите, към които се стремя.
Как прекарахте лятото?
Контузени. Когато и двамата бяхме малко по-добре, прекарахме една седмица заедно и дойдохме тук на състезание.
Михаил, ти живееш постоянно в Испания, разкажи ми за живота си там, как минава един твой ден, колко често тренираш с мотоциклет?
От миналата година живея в Испания, на около 45 минути от Аликанте. Четири дни седмично тренирам с мотор. Тренирам предимно с 600-кубиков мотоциклет, супермото, flat track и кросов мотор най-вече през зимата, но без скоковете. Извън моторите се подготвям физически с колело, него го карам почти всеки ден, зависи от плана с моя треньор.
При тази натоварена програма вероятно не ти остава време за университет, но какво би искал да следваш?
В момента действително нямам време за университет, но бих учил мениджмънт или нещо, свързано с моторните спортове в даден момент.