• Йордан Йочев

Паданията ме мотивират да давам още повече газ

Мечтая да се състезавам на световно ниво и да печеля награди

13-годишният Любомир Синев от Ендуро клуб Севтополис е най-малкият състезател в хард ендуро дисциплината. В училище харесва английския, извън училище мечтае за световни стартове и награди. През лятната ваканция помага в сервиза на баща си, където се учи как се ремонтират автомобилни глави. Разговаряме с него в събота, първия ден от състезанието в Банско, който включва т.нар. навигация - състезателите получават джипиес координати и трябва да изминат пресечено трасе за време. След близо 60 км Синев приключва деня на второ място.


 

Текст и снимки: Йордан Йочев


Здравей, Любо! Как се запали по моторите?


Запали ме моят баща. От две години карам ендуро. Преди това около половин година карах мотокрос, за да разбера какво е усещането да си на мотор. От тази година съм с нов мотоциклет и с него много повече ми харесва, по-лесно ми е.


Каква е разликата между новия и стария?


Старият беше само за мотокрос, КТМ 85. Няма нито ниски, нито средни обороти – само високи и предимно копае. Сегашният ми мотор, Шeрко, испанска марка, е направен само за ендуро. Има различни кубатури, моят е 300-кубиковият, около 50-60 конски сили.

Любо лети във въздуха след едно от препятствията на затвореното трасе в Банско.

Как ти се стори тракът от навигацията днес?


Беше доста лесен, много добре подбран, с трудни и лесни елементи, с места, подходящи за почивка.


Имаше ли падания?


Не съм падал нито един път днес.


В кой клас се състезаваш?


Карам в клас Стандарт и днес завърших втори. Мисля, че тракът беше 55 км, но може би съм минал някъде около 60, защото с мотор минаваш повече, отколкото пише на джипиеса.

Успешно преодоляване на един от трудните елементи от трасето в Банско по време на втория ден от състезанието.

На състезание имам по 2-3 снимки на твои падания, които изглеждат много болезнени. Майка ти ми разказа, че миналата година си счупил крак. Как ти влияят тези инциденти?


На състетезанието в Сопот се бях заблял нещо на едно от спусканията и един камък ме удари в задната гума, заклещих си крака между кормилото и предницата, паднах и се търкалях малко надолу, но кракът ми беше останал на кормилото. Бях го усукал, имаше разтегнати връзки, отчупено малко парче от костта, но иначе сега съм добре. Разминах се без операции.

Едно от паданията на Любо на трасето в Корница.

Травми от този род не те ли карат да се запиташ дали си струва или да върнеш газта на следващото излизане на пистата?


Не знам как стана тази работа, но това ми подейства точно обратно, вместо да ме е страх, още повече газ давам.


Как се представяш в училище, кой клас си?


Тази година завърших шести клас. Училището върви добре, имам само петици и шестици, хубави оценки.


Кой е любимият ти предмет?


Английският.


Добър ли си по английски?


Горе долу съм добър, ходя и на допълнителни уроци за втора година. Харесва ми и ми се отдава.

Изпитанието "люлката" от пистата в Банско.

Как виждаш бъдещето си в моторите ?


Може би тази или следващата година ще започна да ходя по световни състезания.


Татко ти също се състезава, той помага ли ти със съвети?


Той не ми дава много съвети, други състезатели ми помагат с напътствия. И каквото ми кажат те, същото го казвам и на тати. Той също е доста добър.


Колко често се случва да паднеш по време на състезание?

Борба за равновесие на трасето в Горна малина.

По принцип падам може би по 5-6 пъти. И това много ме изморява, защото като вдигам мотора, понякога пада наобратно. Докато го вдигна, тече бензин, изморявам се и правя грешки.


Имаш ли програма за физически тренировки?


На фитнес не ходя. От 8 години тренирам таекуондо. Това ми помага, защото съм доста разтегнат, което е от полза при ендурото.


За какво си мечтаеш?


Един ден да се състезавам на световно ниво и да печеля награди.

Макар и изморен в края на деня, младежът от Казанлък не се отказва.

Това не е ли свързано с много финансови разходи, необходимост от спонсори, треньори?


Да, такива са нещата. И учители трябват. В България нямаме такива треньори, но ще видим. Теодор Кабакчиев тренира в Испания, чувал съм, че в Италия също имат добри състезатели, които могат да ти кажат нещо. В Румъния също обучават деца.


А извън моторите какви са мечтите?


Помагам това и миналото лято в сервиза на тати. Нашето семейство има сервиз за моторни глави, на автомобили – шлайфаме, разглобяваме, мием, всякакви такива неща. И вече втора година помагам и ще продължа бизнеса, това мисля.


Кой ти е най-трудният елемент от карането?


Когато има камъни на спускане, защото не съм много подготвен физически и започват да ме болят ръцете и краката. Изморявам се много.










1,344 views0 comments