top of page
  • Йордан Йочев

Жени: Мечтая да карам по Каракорумската магистрала

Updated: Jan 16

Първо се научих да карам мотор, после си адаптирах колата, сега се уча да бутам

количка

Ако трябва да направим стандартно представяне, бихме написали, че Евгения Кусева е родом от Сливен, живее в София, завършила е Богословие, работи като рекламист. Но това по никакъв начин не е информация, която ще помогне за изграждането на представа за нея. Жени е сила, дух, смисъл, сетивност, тя е прекрасна. В блога си https://jennyadventures.com/ се представя по следния начин: Има хора, чиито живот е белязан преди и след. През 2015 претърпях тежък инцидент с мотора, вследствие на който се разположих в инвалидна каляска. И така до 2019, когато, подкрепена от семейството и приятелите ми, си купих най-страхотното, най- подходящото и сигурно нещо за мен - Can Am Spyder F3S и животът ми се преобърна, този път към положителния полюс.


 

Текст: Йордан Йочев

Снимки: Личен архив


Здравей, Жени! През миналата година ти и твоят мотоциклет тип трайк Кан Ам покорихте остров Крит. Коя е следващата дестинация, за която мечтаеш?


За две неща си мечтая много, но е малко вероятно да ми се случат. Едното е Каракорумската магистрала, много искам да я карам. Tези дни слушах две момчета, които бяха ходили към Пакистан – от техния разказ звучи изключително интересно, изключително забавно, но в състоянието, в което съм, това няма как да се случи.

Жени и рехабилитаторът й Жоро при потеглянето им за о. Крит.

Къде се намира тази магистрала и кое я прави по-специална?

Това е най-високата и ако не се лъжа, най-дългата магистрала в света (Каракорумското шосе e високопланински международен главен път с дължина 1284 км, свързва Китай с Пакистан). Гледала съм снимки от там - много е красива. Природата е по-различна. За да я карам, трябва да мина през Турция, Иран, Пакистан. Иран може да се преживее, но в Пакистан не бих могла да се справя при тези условия. Вариантът е да намеря транспорт за мотора до там и аз да се кача на самолет, а това вече ще струва ужасно много пари, които не съм сигурна, че някога ще имам.

Жени със своя трайк и до нея сузукито на Жоро, натоварено с инвалидната количка.

Втората мечтана дестинация?


Другата ми голяма мечта е Иран, това е нещо, което за мен може да се реализира. Там бихме могли да се справим с предизвикателствата, свързани с моя начин на придвижване. Не знам защо ми се ходи там, доста е равно, пустинно, но имам романтична представа за персите, бедуините и отделно съм гледала много красиви снимки от различни места - техни храмове, дворци, много различно е, а на мен ми се ходи на различни места от нашата цивилизация. Затова Иран ми е на сърце - да видя различната култура, бит, начин на живот.

След цял ден каране Жени геройски е стигнала до хотела в Карпениси, в който често отсядат и други мотористи.

Това лято къде ще заведеш машината си?

За това лято планираме Грузия. Там ми се ходи много още от преди

инцидента. Тогава не успях да намеря ентусиаст, който да тръгне с мен. А и моторът ми - Хонда CBR 600 RR, може би не беше най-подходящият за такова пътуване, то не че този е. Преди години бях чела във форумите, имаше такова нещо като форуми, пътепис на един пич, опитвах се да го намеря този пътепис, много пъти съм преравяла всички форуми, в които бях регистрирана, но не успях. Та, той пътуваше с жена си с някакъв стар мотор, счупила съм се да се смея като четох, толкова забавно разказваше и освен всичко останало, беше сложил страхотни снимки. Там природата е уникално красива, а това е нещо, което аз искам да гледам, когато пътувам. Не искам да гледам исторически или архитектурни забележителности, градове, това не е моето, не ми е интересно. Искам да гледам природа, хубави пътища, завои, зелено, различно, реки, водопади, скали.

Жени и Жоро чакат за ферибота край Атина на път за остров Крит.

Колко дни планираш да продължи приключението Грузия?


План максимум, който аз искам, е 20 дни.

Тук в разговора се включва и рехабилитаторът Георги, с когото Жени обикновено пътува. На неговия мотор Suzuki V Strom е изработен специален багажник, на който превозват количката на Жени.

Георги: Драмата е в моята работа и то не точно в работата, а във факта, че съм на трудов договор с фиксирано работно време. Имам 20 дни отпуска в годината.

Спирка за кафе в гръцко село на път за Херсон.

Жени, караш рядка за българските пътища машина, как се управлява, близка ли е до мотоциклета.


Горе долу, да. Полуавтоматик е, качваш ръчно скоростите и можеш или ръчно да ги свалиш, или сам си ги сваля. Скоростите се качват с палче - с палеца на ръката натискам плюса за нагоре, с показалеца минуса за сваляне. Ако случайно ме мързи, при натискане на спирачката, те сами се свалят при определени обороти. Хубавото е, че e по същия начин, по който се използва, ръчната кутия.

Щастливата Жени на остров Крит.

Доставя ли ти удоволствие карането на този тип превозно средство?

Ако трябва да бъда честна, предпочитам двете гуми. Но тъй като това е единственото, което мога да карам в момента... Има и обърнати триколки, две гуми отзад, една отпред, но това вече ми е твърде пенсионерско.


Как върви рехабилитацията ти в момента?

Нямам такава. Рехабилитацията за мен е нещо, което се прави, докато се възстановиш. Аз повече от това няма как да се възстановя. Единственото, което мога да правя, е да поддържам форма. Това го правя с ходене на фитнес два пъти седмично. Гледам да се науча да бутам количката. Най-смешното в цялата история е, че аз първо се научих да карам мотор, после си адаптирах колата и най-накрая сега се уча да бутам инвалидна количка, обикновено приоритетите на хората са в обратния ред. Така или иначе гледам да тренирам, да се движа повече, да съм по-активна, плувам лятото като отида на море. Това лято изплувах километър.

Машините на Жоро и Жени.

1 км е много добре, какъв стил плуваш?

Плувам гръб, за мен е важно да няма дъно под мен, защото, ако имам дъно, краката ми се оплитат и се давя лесно. Затова колкото по-дълбоко, толкова по-добре. На морето плувам от шамандура до шамандура, което е около 100 метра.

Преди или след инцидента се научи?

След инцидента. Имам един приятел Влади, който имаше апартамент на Градина и идваше с мен, с него правехме много простотии. Той ме научи да се ориентирам във водата и да не ме е страх. С него пробвахме каяк, ходихме на уейкборда да се дърпам, правим боди драг. Пичовете там са ми приятелчета и ме пускат да направим няколко дръпки като мога да стигна. Защото стигането е по море, взимаме от едни приятели от Сърф хаус кану-каяк и с него гребем. Ако Влади е с мен, дори мога да греба. Сама съм пробвала, но паднах. Сега тази година съм заздравила малко кръста и гърба, така че мога да успея.

Когато пътува, Жени обича да се наслаждава на красива природа, гледки и хубави пътища.

А кога се качи за първи път на мотор, от колко време караш?


От 2009 г. имам книжка и от тогава карам. Зимата си изкарах книжката, по средата на годината си купих мотор. Последната година преди инцидента я затворих с мотора на 16000 км.

Жени със своята Honda CBR 600 RR на гръцката писта Серес.

В момента все повече дами се насочват към моторите, какъв съвет би им дала, къде

най-често бъркат?

Немалка част от дамите, ох тази тема дай да я пропуснем, защото няма да кажа нищо хубаво.

На писта Дракон в пловдивското село Калояново през 2014 г.

То не е и нужно.

В момента е много модерно да караш мотор. Те не могат да ходят прави, да пазят равновесие, качили се на мотор, защото е модерно, защото е секси.

С първия си мотор - Ямаха Фейзър.

Жоро: А ти можеш ли да ходиш, извинявай?

Жени: Хаха. Добре, имаш право. Не обичам разделението на мъже и жени. Има мацки, които карат от много години и са големи пичове, познавам и мъже, които не стават за нищо. И сред едните, и сред другите има позьори. Те не са ми интересни. Предпочитам да не карам с много жени, защото започва едно тръшкане, претенции, позьорщини, които ми идват в повече. Те са на триповете повече за стойките, отколкото за удовоствието от карането.

С група мотористи при едно от пътуванията на Жени през 2014г.

Жоро: Знаеш ли колко е забавно да караш групово с Жени, отиваме някъде, караме, никой не я знае коя е и на тръгването като я видят, даже здрасти не й казват. Мислят си: "Каква е сега тази с тоя трайк? На каква се прави? Не иска даже да слезе от трайка". Не знаят за състоянието й. И на Юндола обикновено идват да седнат до нея, след като се е наложило да ги чакаме.

На път за Цигов чарк.

Жени, кой те запали по моторите?


Това е една много тъжна история, която не искам да разкавам. Има 4 събития в моя живот, които са ме разтърсили из основи и това е едно от тях. Твърде лично ми е. Но си казах, че един ден, като имам пари, ще пробвам да видя какво ще стане, дали ще е моето и дали ще ми хареса. Купих си мотор и взе че ми хареса и то така ми хареса, че вече целият ми живот се подчини на тази страст.

Жени при едно от пътуванията си до Бургас през 2013 г.

Тогава си купи Фейзъра?

Да, Ямаха Фейзър, 600 кубика. Покарах така една година, тогава имах мъж до себе си, движехме се мотор и кола. След като се разделихме с него, беше точно на откриването на сезона, нямаше с кого да карам. Един приятел ме посъветва да пиша по форумите, че си търся компания. В един от форумите още стои моята тема със заглавие Съботна разходка или нещо от този род. Само аз съм писала в темата. И така започнах да си търся хора, с които да карам, защото ме е страх да карам сама. Сега също не съм фенка да карам сама, ако ми се наложи да се придвижа, се придвижвам, но предпочитам да съм в група, защото дори това, което стана с мен, е доказателство, че не е добре да се кара сам.

Срещам се с Жени в италиански ресторант в столичен мол. След края на разговора си тръгвам и усещам с всяка крачка част от нейната сила и енергия.

Връщаш ли се в мислите си към инцидента?

Преживях го и го приех много бързо. Много малко хора могат да повярват, но аз никога не съм имала някаква кой знае каква драма, никога не съм се сривала психически, имала съм моменти, които продължават примерно един ден. Проблемът при мен беше, че аз много сбърках с рехабилитацията в самото начало. Не сме жалили средства, но нямахме добра информация, никаква информация, системата е такава, че те изписват зеленчук и се оправяш както знаеш, а ти нищо не знаеш, нито ти нито близките ти. Затова при мен възстановяването отне много по-дълъг период. Този фитнес, който правя в момента, е много далече от фитнеса. Аз основно правя мобилност и целта е да подобря дефицита в движенията, които имам в здравата част. Защото на мен здравата ми част не работи достатъчно функционално. И това е вследствие на тази никаква рехабилитация, която една година изобщо не съм правила. При това положение ми се получават контактури в раменете, в гърба, в мускулите. Ако на гърба имаш 10 мускула, аз работя само с 3 от тях и това е вследствие на неправилна рехабилитация от самото начало. Сега тренирам с един страхотен приятел Вени, с който сме приели в началото първо да раздвижим, да добия пълния обем на движение в здравата част и тогава вече да доразвиваме. Имам едно силово упражнение и само стречинг. Вече ми е писнало от тези упражнения, но като правиш измерването след година, може да видиш резултата и прогреса. Ако очакваш да постигнеш резултати в рамките на два-три месеца, никакъв шанс.

След инцидента прави всичко възможно да се качи отново на мотор.

Какъв е твоят делник сега, каза, че имаш 2-3 дни за излизане?

Да, в останалото време си бачкам в нас, Жоро ми е дал едно електрическо колело, което въртя 1-2 часа и общо взето това е. Имам един верен приятел от едно време, който идва почти всеки ден, когато аз съм в нас, между 11,30 и 13,00, идва да се видим, да си дрънкаме глупости, това е в неговата и в моята обедна почивка. След това пак си бачкам. Има един проект, който се опитвам да си развивам - казва се LiberAid. Искам да направя платформа и приложение за достъпни места и маршрути по света и у нас. Да е международно, да е глобално и да е навсякъде и за България включително. Много егоистично, това произтича от нуждите, които аз имам. Ако имаше такова приложение, сега кaто тръгнем за Грузия, Пакистан или Иран, щях да знам откъде мога да мина и къде да отседна, за да не се чудя дали има тротоар, път до хотела и има ли въобще хотел, в който мога да отседна. Защо имам нужда от подобно приложение, Буикинг имат тази функция и когато бяхме на Лефкада, 40 градуса слънце, няма една сянка и търсим къде да спим, отваряш Букинг, задаваш му че търсиш хотел, подходящ за хора в инвалидна количка или Airbnb - три хотела за цяла Лефкада, най-евтиният беше за 130 евро.

Като си с количка цената вдига ли се?

Винаги. Племенникът ми беше намерил тази информация - ваканцията на инвалид е 4 пъти по-скъпа, отколкото на здрав човек. Всичко е по-скъпо, нощувка, транспорт. Едни сит ски за инвалид или айде да не са сит ски, а сит уейк, ако искам да си купя уейк борд, най-скъпият борд, жилетка, страпове – 2000-2500 лв. При мен е 6000 евра бейсик моделите.

Гледка към залива и селището Агиос Николаос от пътешествието на Жени на о. Крит.

На какъв етап е твоят проект LiberAid?

На етап да правя бизнес план, което ми е трудно, защото изобщо не съм бизнес ориентирана. До края на януари се надявам да направим демо версия на тази платформа, има една международна организация, в която сме обявили хекатон, за да се създаде алгоритъм, по който лесно могат да се селектират пешеходни маршрути, защото освен обекти, на мен ми се иска да има и пешеходни маршрути, за да знам, че мога да стигна с количката от точка А до точка Б.

Спиране за почивка на път към Порто Кацики.

Кое ти беше най-трудно след инцидента?

Познанството ми с Жоро, то продължава да е трудно (смее се). Освен видимите трудности с придивжването има и физиологични такива, които много пречат

на качеството на нормания начин на живот и много дълго време не можех да намеря начин как да функционирам, да продължа да си живея живота. Загубата на хора също беше трудно нещо.

Как ги загуби, защо?


Ами така, някакси в един момент, много странно, аз винаги съм била социален човек, но като се събудих, попаднах в друг свят. Впоследствие виждам, че това е нещо, от което много хора се оплакват. В началото аз бях твърде чувствителна и бързо хванах промените, които се случват. Например, отхвърлих много хора от себе си. Давам ти пример. Обажда ми се приятелка и казва, че тръгва от Пловдив и ще мине да ме види. Аз съм почти зеленчук, но не искам да ме вижда в леглото, казвам на асистентката ми да се обличаме и се започва едно обличане, едно въртене, имах устройство, което ме вдига и слага на количката, час занимавка и аз стоя и я чакам. Още я чакам да се обади. Да беше вдигнала телефона да каже - няма да дойда, изморена съм. Друг човек ми звъни да се видим. Разбираме се да се срещнем в един наргиле бар, моля рехабилитаторката ми да ме закара, друг да ме прибере, 100 телефонни

разговора за организацията, обличане, отивам - още го чакам да дойде. Тези неща мен ме съсипват и биха ме съсипали и когато съм здрава. Разбирам, че е досадно като трябва да се съобразяваш с претенциите на някой - тук нямам достъп, там нямам достъп.

Снимка от първото пътуване на Жени с Жоро до село Мандрица, за да тестват дали могат да пътуват с преспиване, преди да тръгнат на по-дълги пътешествия.

Това не са претенции.

И в един момент лека полека така загубих много хора, на които много държах. Това много тежко го преживях. Отстояването ми беше трудно, отне ми време, знаех, че мога да се справя сама с това нещо, но не исках да губя време. Познат психотерапевт ми помогна. Защото в един момент си супер яката мацка с CBR-a, която ги прави диви и щастливи половината, имаш някакъв живот, активна си и влизаш в един друг свят, в който не знаеш кой си и трябва да намериш себе си отново.

Красив залез от остров Крит.

Намери ли себе си отново?

Да, ако стана по-слаба, съвсем ще се намеря (смее се). Но, да, намерих себе си, върнах себе си, върнах собственото си аз, собственото си отстояване, много по-лесно мога да

артикулирам нещата, защото в началото отхвърлях всичко - не искам, не бе, не искам, няма да стане така, абсолютно неаргументирано действам по силата на някакъв вътрешен усет, докато вече мога съзнателно да аргументирам себе си и да знам какво искам и какво не искам. И още нещо, много хора в този период се опитваха да ми организират живота, да ми определят приоритетите и да ми казват как да си харча парите. И това, разбира се, не бяха близки хора. Говорим за хора, които едвам ме познават, които евентуално са запомнили как се казвам. Трябва да пиеш лекарства, не трябва да пиеш лекарства, по много доктори ходиш, трябва да си смениш колата, трябва да я адаптираш, трябва да си смениш апартамента.. все подобни неща, което мен ме влудяваше, защото всички тези хора ти казват какво трябва да направиш, но отказват грам да чуят твоите аргументи или да се съобразят с твоите приоритети. Всичко им се пречупва през тяхната призма, през техните приоритети и техния

начин на мислене. От тогава ми остана абсолютната крайна нетърпимост към

неприемането към различния начин на мислене. За това сега, когато някой иска моя съвет за каквото и да било, първо го питам той какво иска, какво му е важното на него. Аз си падам по пистови мотори, но как да му кажа на Гошко да си купи пистов мотор като той въобще не е за него. Много е важно да влезеш в обувките на другия, колкото и да е изтъркана тази фраза, аз се научих или поне се опитвам да живея с нея.

Кадър от пътуване до Родопи през 2014 г.

Кое ти помогна да не паднеш духом?


На първо място това са моите близки и приятелите и ако искаш вярвай, но след Пирогов и след като се върнах от хоспис, бях при брат ми, полужива и гледах мотори, които са адаптирани. Много добре знам отстрани как изглеждаше това, всички ме гледаха с тихо съчувствие и съжаление, смятаха, че освен че не мога да ходя, вече съм си загубила и акъла. Нали знаеш как гледаш на човек, който се е вкопчил в една идея и ти знаеш, че няма да го има това нещо. Но аз бях обърнала света, знаейки какво е необходимо, за да карам. Вечер като заспивах аз съм си представяла, че карам мотор.

Сега още ли си го представяш?

Не, защото вече го правя. Знаех, че е фикс идея и цел и това ме караше всеки ден да ставам и да правя неща, които не исках да правя. Като рехабилитацията, например. Събуждаш се, всичко те боли, правиш едно и също с години, то няма никакъв ефект, никакъв прогрес. Това е нещо, което може да те демотивира страшно много, но имайки тази фикс идея, беше нещото, което ме дръпна. Затова никога не съм се отчайвала, имала съм тежки моменти, но те продължават един следобед и то обикновено, защото някакави неща са ми се натрупали много и имаш нужда от отдушник.






476 views0 comments
bottom of page