top of page
  • Writer's pictureЙордан Йочев

Трафик ми попречи за нов рекорд от 1.16

Когато бях на 4, се качих за първи път на мотор и паднах след 10 метра

Ян Мор е на 25 години от Австрия. Учи психология в Прага и се състезава в германския IDM и Световния шампионат по издръжливост. През октомври взе участие в последния старт за сезона в Серес и постави нов рекорд на трасето. Направи го при едва второто си каране на тази писта. С широката си усмивка и приятелско отношение към всички спечели не само двете състезания в Гърция, но и сърцата на много фенове и състезатели.


 

Текст: Йордан Йочев

Снимки: Racebg


Здравей, Ян! Как си?


В момента съм в Прага, защото уча тук. Но утре се прибирам в Австрия за някои събития и седмица и половина ще съм у дома, след което ще се върна отново в Прага.


Студент ли си в Чехия, какво учиш?


Да, студент съм, уча психология, доста интересна специалност.

Можеш ли да приложиш част от наученото по време на лекции на пистата?


Да, но в момента изучаваме общи неща, много за човешкия ум, как възприемаме нещата, как реагираме и това със сигурност е добра основа, но не е специфично като спортната психология, с която бих искал да се занимавам по-късно.

Въпрос, който със сигурност вълнува доста фенове в България и Гърция - ще те видим ли отново в Серес през следващия сезон.


Надявам се, защото много ми хареса събитието през октомври. Беше толкова приятно да съм там, защото познавам Илиян и Калоян от 3.5 години. Те са ми механици в IDM са ми наистина добри приятели. Техните приятели и всички от България и Гърция бяха супер мили и положително настроени към мен. Беше удоволствие да бъда там и бих искал да дойда отново следващата година. Трябва да видим как можем да го организираме - ако намерим време и успеем да транспортираме мотоциклета, защото пътят е 20 часа с кола и не е лесно да се стигне, но ще се опитаме.

Предполагам, че зависи от шампионатите, в които се състезаваш.


Да, зависи от много неща, но със сигурност е в плановете ни. Мисля, че можем да го направим през април, тъй като обикновено тогава е откриването на сезона на Серес. Ако не, ще дойдем през октомври.

Със своята скромност, лъчезарност и липса на всякакво високомерие си спечели много почитатели от България. Освен това караш страхотно и е удоволствие за зрителите, че си на пистата, някои състезатели от другите класове дори дойдоха да се снимат с теб.


Това е страхотно. Като бях на пистата в Серес усетих, че хората бяха много отворени към мен. Много често е точно обратното, особено когато отидеш да се състезаваш в чужд шампионат. Със сигурност всеки иска да спечели, това е нормално, но и с Мартин Чой, който работи с моите механици в IDM, имаме добри отношения. Излязохме на парти в понеделник в София след състезанието. Всички са много приятелски настроени.

Разкажи ми за най-бързата си обиколка, мислиш ли, че можеш да слезеш още под рекорда, който сам постави? Допусна ли някакви грешки?


Всъщност в тази конкретна обиколка не допуснах някакви големи грешки. Със сигурност не беше лоша обиколка, но вече бяхме под 1.17 по време на warm up-a, защото сложихме нови гуми, тъй като условията бяха добри. Но след това във всяка обиколка трябваше да изпреварвам някой, така че не успях да завърша обиколката, но според данните от телеметрията бяхме на път за 1.16 със сигурност. Това е единственото нещо, за което малко съжалявам този уикенд, защото знам, че можехме да го направим. Но това е още една причина да се върна.

Без трафик пред теб можеше да направиш 1.16?


Да, но ако кажа сега, че мога да дам такова време и следващия път условията не са такива… зависи от много неща, но със сигурност мисля, че е възможно.

За втори път ли караш на Серес?


Да, бях там миналата година през април, но с мотор Кавазаки от приятел на моите механици. Не познавах машината, пистата и гумите също бяха нови. С моя мотор сега просто се чувствах много по-добре, условията бяха по-добри и бързо намерихме доста добър ритъм.

Това ли е мотоциклетът, с който се състезаваш в IDM шампионата?


Не. Това е моят личен тренировъчен мотор. Купих го през 2022 г. от отбора, за който карам в IDM, но беше напълно сток. Сменихме спирачните апарати, дисковете, защото спирачката потъваше с оригиналните. Сменихме генерацията и радиатора, защото температурата се вдигаше доста. А за състезанието в Серес сменихме окачването отпред и отзад.

Електрониката също ли е оригиналната?


Да, стандартното табло и ECU. Flash-над е с цел малко повече възможности за работа, но моторът си е с оригиналното ECU.

Какви са плановете за следващата година, кои са шампионатите, в които ще участваш?


Ако всичко върви по план, ще вземем участие в германския IDM шампионат отново с BMW, както и в световния шампионат за издръжливост в категорията Щок, в която участва и Мартин Чой.

Оттам ли се познавате с него?


Всъщност за първи път го срещнах в Серес през 2022 г. Познавам го, защото Калоян, моят механик, работи с Мартин в BMU шампионата. Мартин падна по време на тренировка в петък и счупи дясната си длан, а след това екипът му от шампионата по издръжливост ми се обади да карам на неговото място.

Какви са целите в IDM шампионата?


Със сигурност целта е да се върна на подиума, миналата година се борехме за топ 3 в шампионата, докато не се контузих. Целта е да се върнем отново там, където бяхме стигнали. Да се борим за подиуми и топ 5.

Как се стигна до тази контузия, успя ли да се възстановиш напълно?


Травмата беше доста сериозна, счупих три прешлена на гърба, а също и крака. Беше в Schleiz, немска писта, която е доста страшна и опасна, защото е наполовина шосейно състезание - минаваш през полета и нормални пътища. Катастрофирах на най-лошото възможно място от трасето. Борех се за подиума, бях четвърти и дори не се опитах да изпреваря момчето отпред, защото това е много опасна част. Просто бях твърде близо зад него. Той затвори газта и направо се ударих в него с 270 км в час. След това започнахме да се търкаляме, през чакъла, тревата. С тази висока скорост беше много неприятно. Много съм щастлив да съм отново във формата, в която съм сега, защото не беше ясно дали изобщо ще мога да го постигна.

Сигурен съм, че ти е било трудно дори на психологическо ниво да приемеш случилото се и да продължиш напред.


Първо, когато бях в болницата, когато ме оперираха, всичко беше наред, защото бях щастлив, че не съм мъртъв и не съм в инвалидна количка. Но на последното състезание от немския шампионат бях на голямата трибуна като зрител и станах свидетел как мой приятел загина в катастрофа. Това беше един месец след падането ми. Миналата година през септември и октомври много състезатели загинаха - едно момче в британския шампионат, едно в испанския, моят приятел, един състезател в световния шампионат Supersport 300. И започвах да си задавам въпроса дали е безопасно да придължавам да се занимавам с това. Но след няколко месеца желанието да карам отново и да вляза във форма се върна.

Какво мислят родителите ти за кариерата ти на състезател?


Те са супер подкрепящи още от самото начало и все още са там, ако не могат да дойдат на състезание, го гледат. Инвестират в мен, опитват се да ми помогнат и да ме подкрепят по най-добрия възможен начин. Без тях нямаше да успея. Казват ми, че решението дали да продължа или не е мое.

Как започна връзката ти с мотоциклетите?


Всъщност дойде от баща ми. Той караше, участваше в трак дни за удоволствие. Заедно с брат си, моят чичо, караха и мотокрос. Израснах сред мотори. На 4 или 5 се качих на малък кросов мотор за първи път. Мисля, че паднах моментално след 10 метра. Участвах в националния шампионат по мотокрос, но имах едно падане, при което 5 минути бях в безсъзнание. Събудих се в линейката - беше много страшно, бях може би на 10 години. След това бях много нервен преди началото на всяко състезание и реших да го правя просто като хоби. Когато станах на 14, баща ми отново си купи пистов мотоциклет, за да кара на писта. Попита ме един ден дали искам да покарам. Беше BMW 1000 RR, много мощен, качих се. Беше най-приятното усещане, което може да изпита едно 14-годишно дете, карайки с 250 км в час на състезателна писта. Беше много специално. След това направихме няколко карания с този мотор и започнах да ставам доста бърз. На втория трак дей карах на времената на баща ми и решихме, че ще участвам в немския Junior шампионат. Така започна всичко.

Разкажи ми за стила ти на каране, къде мислиш, че можеш да подобриш уменията си.


Мога да подобря всеки аспект от карането, никога не си достатъчно добър и никога не караш перфектно. Най-вече мога да подобря спирането си, защото на изхода от завоя сега се чувствам много добре, средата е добре. Трябва да съм малко по-добър с използвани гуми, новите ги "изцеждам" доста добре. Със сигурност мога да кажа, че трябва да работя върху спирането си, защото ми е трудно да изпреварвам останалите момчета на спиране.

Използваш ли задна спирачка и къде?


Започнах да използвам задна спирачка преди 2-3 години. Преди карах без нея - дори не я докосвах. Но след това ми я монтираха на кормилото, започнах да я използвам и това промени напълно карането ми. Сега я натискам във всеки завой - винаги спирам допълнително с нея. Помага ми и за стабилизиране на мотора, когато сменям посоката. Например, на тройния шикан в Серес, мисля, че е 6,7,8 завой – там винаги я натискам, пускам, натискам, пускам. Това прави мотора по-стабилен. Освен това с 1000-кубиковия мотор я използвам много на изхода, за да контролирам изправянето на предницата. С тренировъчния байк, който карах в Серес, карам без anti wheelie, защото при стандартната електроника не работи добре. Затова го изключвам напълно и използвам задната спирачка.

А в средата на завоя?


Всъщност използвам я заедно с предната - от началото до края на спирането. Адаптирах се към тази техника на каране през последните 2,5 години и сега наистина ми е трудно да карам без задна спирачка. В шампионата по издръжливост нямам монтирана на волана и в десните завои ми е много трудно да натискам с крак. Мисля, че всеки бърз моторист трябва да използва задната спирачка, защото тя просто ти помага много да контролираш машината.

Имаш ли треньор?


Имах, работех с Макс Нойкирхнер, той е немски състезател, караше в WSBK. Срещнах го през 2018 г. и той ме тренира за един уикенд, а сега започнах да работя в неговото училище като инструктор, така че преподавам с него. Когато идва на състезанията в IDM, ме гледа и ми дава някои съвети, но всъщност ми помогна много през 2018-2019 г. и сега ми казва, че карам много правилно.

Слушаш музика преди старт, имаш ли си любима песен, която те успокоява или ти дава мотивация?


Всъщност, да. Това е много интересна история, защото обикновено слушах някакъв рок – AC/DC, Metallica. По време на warm up-a на първото състезание при връщането ми след контузията това лято не знаех коя песен ще слушам. Тогава реших да опитам нещо ново и си пуснах една спокойна и емоционална песен. Не е известна, бразилска е. Чарлз Оливейра, шампион в бойните изкуства, ако го знаеш, я слушаше, докато излиза на ринга. Тази песен много ме успокои и ми даде мотивация.

Кой е любимият ти пилот от MotoGP и защо?


Ако ме беше попитал преди 2 години, бих казал със сигурност Валентино Роси, защото израснах с неговите победи. Сега е трудно да се посоча. Със сигурност харесвам Джак Милър, който е много прям. Впечатлен съм от Франческо Баная, от това как успява да бъде толкова спокоен и все пак да кара на лимита.



707 views0 comments

Comentarios


bottom of page