• Йордан Йочев

Мама ме караше с Ява на училище, тя ме запали по моторите

Updated: Nov 25

Oставам в клас SSP 300, подготвяме два двигателя с тунинг кит. През декември ме очаква операция

Геновева Кънева е на 29 г. от Трявна, състезава за мото клуб Боляри. Тази година стана републикански шампион в клас Суперспорт 300. Приятно ни изненада с изказването, че се възхищава на преките си конкуренти Лорен Венков и Виктор Стоянов, защото са деца, които се занимават със спорт, а не са тръгнали по лош път. Не изпитва завист или злоба, когато е зад тях на пистата. Тази година Геновева отбелязва 20-годишен юбилей от първото си качване на мотор. Най-тежкото й падане е през 2011 г. на писта Хунгароринг, когато чупи два крака, получава мозъчен кръвоизлив, чупи ребра, но след 45 дни отново застава на старта. Геновева е боец! Пожелаваме й сезон без падания и още много щастливи моменти по пистите.

 

Текст и снимки: Йордан Йочев


Здравей, Геновева! Годината приключи за теб с шампионска титла. Извън точките как би описала сезона?


Сезонът ми беше белязан от възходи и падения, минах през всичко, но имах и доза късмет, успях да направя преднина и да спечеля титлата.

Кога ти беше най-трудно?


Най-трудно беше на последния кръг в Серес. Още в четвъртък получих техническа неизправност, двигателят приключи и се наложи да сложим оригиналния, който е сериен и не е конкурентноспособен нито като максимална скорост, нито като работен режим. Въпреки че водех по точки в класирането, исках да се представя добре. Стартирах сезон 2022 с две победи и исках да го завърша по подобен начин. Но успях да се кача на почетната стълбичка само в събота. В неделя моторът започна да губи мощност с резервния двигател. Надявахме се, че няма да ни се наложи да го използваме, но в четвъртък на втората обиколка от свободните тренировки чух метален звук и състезателния ни двигател беше до там.

Идентифицирахте ли вече причината за повредата в него?


Проблемът дойде от състезанието в Сърбия през септември, когато паднах. Моторът известно време е останал на прекъсвач в легнало положение на дясната си страна, а маслената помпа е от ляво. И вероятно това, че е останал без мазане дори за кратко, се оказало фатално.

Дотук говорихме за трудностите, а кога беше най-щастлива от представянето си на пистата.


Най-щастливият момент може би беше стартът на сезона, първите две състезания в Серес. Тогава отидохме пак по-рано, защото не бях се качвала от предната година, но за огромно съжаление ме събори тежък вирус и петте дни на пистата дни бях с температура, бронхит, но въпреки тежкото състояние успях да завърша първа от българите и в двата дни.

Какво следва за следващия сезон, в кой клас ще се състезаваш, планираш ли смята на отбора, подобрения по мотоциклета?


Към този момент запазваме класа, нямам амбиции за по-горни класове, ще направим два абсолютно еднакви двигателя с разрешения тунинг кит по регламента на FIM. Надявам се да имаме възможност за повече тренировки, активна физическа подготовка, която ще трябва да прекъсна за месец и половина, тъй като имам разкъсване на мeнискус на левия крак след падането ми в Сърбия.

Към момента проведохме няколко разговора с фирми за спонсорство, надявам се да имат интерес, за да имам възможност да участвам в повече състезания, да тренирам повече и да покажа още по-добри резултати. Ще карам за същия отбор, мото клуб Боляри, освен че сме съотборници в него всички сме и приятели.

Освен републиканския и балканския шампионат планираш ли участие в други първенства в чужбина, Alpe Adria например?


Със сигурност републиканския и BMU шампионатите. Имам огромното желание за няколко състезания от Алпе Адрия, но това е свързано със средства. Ако повече фирми и заинтересовани лица ни подкрепят, имам желание да изляза на по-големи писти и да карам с пилоти на по-високо ниво. Там подиум е невъзможен, но със сигурност ще науча много и ще подобря техниката си.

Каза, че подготвяте два двигателя с разрешения от FIM тунинг кит. Има ли пилоти, които се опитват да заобикалят регламента?


Нашият клас е доста нов и техническите изисквания са залегнали в регламента на FIM. Той разрешава участието и на други марки мотоциклети като Кавазаки 400 например, които имат по-голяма кубатура и по-голяма мощност, съответно може да се подготвят повече. Тези машини трябва да са с ограничени обороти. Ние имахме съмнение тази година за български състезател, който кара с такъв мотоциклет в нарушение на регламента, подадохме контестация след едно от състезанията, но може би, защото беше на българско ниво, констатира се неизправност, но не бяха взети мерки. Ситуацията при нас е малко абсурдна, защото трябва всеки състезател да покаже на техническия контрол оборотите си. Това го няма никъде в света на мотоспорта, техническият контрол трябва да разполага с техниката и да направи проверката, защото електрониките в момента са до такава степен развити, че може в движение да се сменят режимните карти. На място моторът може да покаже едни показатели, в тренировка или на състезание съвсем други с друга карта.

Има ли състезатели в българския или чуждестранните шампионати, на които се възхищаваш и защо?


В нашият спорт има изключително много добри състезатели. В клас SSP 300 се възхищавам на Лорен Венков и Виктор Стоянов-Розара. Това са деца, които са бъдещето на този спорт, надявам се и им пожелавам да имат много успехи и да продължават да се развиват по този начин. Това, че съм зад тях в някое състезание не поражда завист или злоба в мен. Напротив, давам ги за пример, защото родителите на тези деца са ги насочили към спорта, а в днешно време децата на тяхната възраст прибягват до всичко друго, но не и до спорт.

От големите пилоти се възхищавам Ангел Караньотов, той е момчето чудо на мото спорта. Няма дисциплина, в която да се е състезавал и да не е бил шампион. Чупи рекорди и към днешна дата покорява върхове и в дрифт състезанията. Мартин Чой, друг пилот, който е международно признато име, има страхотен стил на каране. В световния шампионат не мога да посоча един състезател, защото, след като са стигнали до там, всички са достойни за уважение.

Разкажи ми за първото качване на мотоциклет, какво беше усещането, кой те запали по моторите.


Връщаш ме много години назад. Да си призная, тази година април отбелязах един немалък юбилей - 20 години от първото ми качване на мотор. Бях на 9 години тогава и първото ми каране не приключи по най-добрия начин. След три метра вече бях на земята с обелени колене. Може би оттам се амбицирах, исках да издържа поне 5 минути на мотора без да падна. Иначе тази страст я наследих от майка ми, тя кара от години, това й е хобито. Имам детски спомени как майка ми ме е карала на детска градина и на училище с мотор, имаше една бяла Ява Спорт, с нея ме караше. В нашето семейство жените сме с повече адреналин.

Кое ти е най-тежкото падане за тези 20 години в света на моторите?


Списъкът с такива е дълъг, но най-тежкото беше през 2011 г. на Хунгароринг. Тогава имахме спонсори, подготвяхме се да караме цял сезон в Алпе Адрия шампионата. Беше първи кръг, на връх Великден. Стартирах добре, от 22-о място на стартовата решетка влязох 9-а в първия завой. До деветата обиколка бях вече на четвърта позиция, но двигателят блокира, което доведе до тежко падане. Счупих двата крака, мозъчен кръвоизлив, много напукани ребра. Последваха операции, гипсове, но след 45 дни отново бях на състезание. Като си дете травмите и страхът минават по-бързо. Сега карам много по-предпазливо, повече мисля, защото знам, че всяко падане може да има много неприятни последици.

Какво искаш да подобриш в карането си за следващата година?


Всеки един пилот има над какво да работи, моите минуси са относно правилна стойка на мотоциклета, не винаги успявам да я подготвя преди и в самия завой, което води до по-бързо изморяване. Затова до края на годината искам да се подготвя повече физически и от февруари да започна тренировки с мотора, за да отстранявам недостатъците.




1,006 views0 comments