Над 100 класики от ретро модела се събраха на писта Дракон край Калояново
Снимки и текст: ЙОРДАН ЙОЧЕВ
6,30 часа събота, 5-и октомври. Митко вече е станал, закусил е и пали двигателят. Трябва да мине през автомивката и 30 минути по-късно да бъде на бензиностанция на изхода от София. Днес е денят, който той и още стотици ентусиасти са чакали цяла година, защото е дошло време за Седмата национална среща на собствениците на вече колекционерски модел на БМВ е30 - легендата, с която немската компания проби и наложи доминация в ДТМ шампионата.
Митко, подобно на повечето присъстващи, вече е имал няколко е30-ки.
Разделил се с последната, когато се родили децата и му трябвал семеен автомобил. Днес отново е горд собственик на модела. Последният му екземпляр е със спортно окачване и близо 200 конски сили. Бърза да го лъсне от падналия през нощта дъжд, защото в 7,30 часа ще поведе колоната от беемвета е30 от София към писта „Дракон” в Калояново. Там е мястото на срещата. За колите има специално обособен паркинг, а най-бързите могат да премерят сили не по улиците, а на най-подходящото място - пистата. На всяко возило се монтира транспондер за измерване на времена, а автомобилите са разделени в различни класове.
Паралелно със състезанията има и конкурси за оптичен тунинг и най-добър заводски вид. Докато едни карат, а други лъскат возилата преди оценяването, останалите ентусиасти прекарват времето си в разговори за части, подобрения и обменят опит. Сред присъщите има хора с невероятни истории. Радослав Радославов е сред най-опитните и верни фенове. Признава, че и по-старите от е30 модели са му слабост. Освен че автомобилът му събира погледите, Радо показва и завидни шофьорски умения на пистата.
„Купих я през 1996 г., мой приятел я вкара от Германия, беше катастрофирала и съм си я реставрирал изцяло, купето беше разглобено до голо, боядисано, консервирано. В началото беше с двигател М20, който след като счупи 4 пъти подред глава, реших да го сменя”, започва разказа си Радо. Купил нов, по-мощен двигател М30 с обем 2.8 литра и преди да мине Технотест, решил по серийния номер да провери в каква кола е бил. Оказало се, че новото „сърце” е от автомобил, модифициран от фирма Алпина, специализирана в подобренията на беемвета. Тогава решил, че ще направи и своята е30-ка копие на алпините. Поръчал всички детайли, които тунинг компанията монтира на модела - преден спойлер, емблеми, нови уреди на таблото, скоростен лост, специален плат за седалките, джанти и др. Тапицерът от Варна Фигодин Филипов му направил седалките, а стругар от Нови пазар помогнал с други детайли. Поръчал и специално фолио от Германия, от което изрязал линиите, минаващи по дължина на купето. През 1998-1999 година продал колата. „Тогава не оценявахме както сега модела, търсехме по-новото”, казва Радо. Оказало се, че новият собственик счупил главата и се върнал при продавача, обвинявайки го, че му е продал счупена кола.
Съдба
„Тогава си я откупих и реших, че докато съм жив, остава в моето семейство”, посочва още Радо.
В момента освен с алпината разполага с още 6-7 беемвета, които реставрира. Има и още толкова за части. На пистата в събота се класира на второ място в клас над 2000 кубика. „Съединителят и диференциалът не работеха добре, съединителят изпускаше на излизането от обратните завои. Точно там, когато ми трябва много мощност - преплъзваше, също и диференциалът. Трябваше да бъда много плавен с газта, за да мога да ускорявам”, разказа Радославов. Първото място в неговия клас спечели ай ти специалистът Йордан Иванов с е30 двоен стоп и сериозни подобрения.
„Това ми е втора е30-ка, разполага с окачване тип койловър регулируемо, главини 5 по 120, спирачки от е46 328 отзад, от М3 Е46 отпред, ABS от е46, който много ми помогна на пистата, двигателят е м54Б30 ребилд с малко жокери. Преди да сложа него, бях с мотор м20б28 с туин турбо и мощност 400 конски сили на задните колела, но спуках два блока и три глави – успях да намеря нова глава, но блок е много трудно. Затова реших да мина на този двигател. Забавното е, че с по-мощната кола давах по слаби времена”, разказа Йордан. Той, както и голяма част от ентусиастите, правят доста от ремонтите по колите си сами, което им доставя още по-голямо удоволствие. „Има неща, за които нямам машини и знания, поради което търся помощ от специалисти, но останалото е мое дело. През годините сигурно съм събрал два гаража с части”, описа ситуацията с е30-ките в неговия живот победителят.
Боян Гергов, победител в конкурса за оптичен тунинг:
Смисълът не е в скоростта, а в усещането като седна в нея
Боян Гергов със своето кабрио с 8-цилиндров двигател спечели първо място в конкурса за оптичен тунинг. Запалва се по модела като дете. „Имах комшия с е30 с 4 врати, 325 ix. Като го запалеше студено, звукът беше невероятен, това е едно от първите неща, които си спомням, черна кола със сива кожа - това ме запали”, спомня си Боян. Той си купил кабриолета през 2008 г. по обява, в която дори нямало снимки.
„Колата е с 4-литров V8 М60 двигател с оригиналната си 6 степенна кутия от е38. Така е от 5 години и мога да кажа, че е една от много добре направените коли с прехвърлени агрегати в България и дори Европа. Моторът е сложен доста назад. Колата лятото се кара всеки ден. Да чукна на дърво, надеждна е и не създава никакви проблеми, има климатик. Едно време имаше и газ, сега вече няма”, сподели Гергов. Освен нея има още две нови спортни беемвета – е61 комби М5, от което са произведени 1025 бройки и Z4 М от 2006г. „Стара кола е, но имаш връзка с пътя, особено в кабриолета, чуват се шумове, миризми от други коли. Да я караш по залез или изгрев създава страхотно усещане. Доставя ми удоволствие, особено като знам, че ме чака на паркинга след работа. Смисълът за мен не е във високите скорости, а в усещането като седна в нея. Огромни благодарности дължа на Мирафиори, те ми подготвиха колата в сегашния й вид”, коментира разказа Боян.
Дилян Иванов, победител в клас до 2000 кубика:
Връща ми усмивката
Дилян Иванов спечели състезанието за време в клас до 2000 кубика на пистата в събота. Той се запалва по марката през 1992 година. Тогава купува първото си БМВ модел е28. За мен това е автомобил, който ти връща усмивката на лицето дори да не си в настроение. Има далеч по-хубави и модерни автомобили, но това е кола за удоволствие, обясни Дидо. Той има в семейството си четири купета модел е30is.
Валери Христов:
Спокоен съм като знам, че е в гаража
Тази кола не е за обикновени водачи, а за хора, които наистина обичат шофирането, сподели своята гледна точка за модела Валери Христов, собственик на три е30-ки. Наследява страстта по колите от баща си, който карал беемвета и мощни американски коли. Вальо купува първата си е30 преди 20 години. „Често нямам време за нея, но като знам, че е в гаража съм спокоен. Е30-каджиите като знаем, че нещо й се е случило или сме я продали, го изживяваме. Тази кола още от деца ни е носела емоции като сме я виждали да минава покрай нас и да изпреварва други”, каза Христов. За него автомобила символизира сила, баланс, прецизност и превъзходство. „С един пилот, не просто шофьор, тази кола постига фамозни резултати. В същото време е широкоспектърна, можеш да правиш всичко с нея. Склонна е и към дрифт, което също ни кара да се чувстваме като деца”, твърди Вальо.
Камен Тодоров, организатор на срещата:
Работата по една такава кола никога не свършва
Здравей Камене, организираш е30 сбирката за 7-а поредна година.
Разкажи на нашите читатели за теб какво символизира модела, с какво те спечели и кои са най-отличителните му черти, които правят е30 по-специален за притежателите му?
Здрасти, Данчо. Ще го кажа директно - за мен БМВ Е30 е най-романтичният и в същото време най-великият модел на БМВ в историята на марката. За много хора това звучи абсурдно, но това е истината. Просто хората не познават историята на марката.
БМВ за първи път излизат от състоянието на почти бутиков производител и стават премиум марка именно заради БМВ Е30. През 80-те години на миналия век почти няма пистов шампионат за туристически автомобили по света, който да не е спечелен от БМВ Е30. Неслучайно със завръщането си в DTM през 2012 г. рекламният клип на БМВ показва кадри само и единствено с БМВ Е30.
Другият индикатор е актуалната цена на колите. Модел Е30 значително изпреварва всички останали по-нови модели от 3-та серия чак до Е90, да не говорим, че изпреварва по цени и модели от другите серии на марката. Е30 бавно, но сигурно се превръща в колекционерски автомобил.
Откъде идва романтиката?
Романтичната част е, че за Е30 се казва, че навремето е било “overengineered”. Т.е. от техническа гледна точка Е30 е бил доста напред във времето. Хубавото е, че моделът не остарява и досега е доста по-напред от повечето чисто нови автомобили от всякакви марки. Много хора го карат ежедневно, аз - не. Но не бих се замислил дори и за момент да предприема каквото и да е било пътуване, до каквато и да е дестинация с Е30. Ако колата е поддържана правилно, бих я предпочел пред всички останали МПС-та. Имам още три превозни средства от други марки, като едното е произведено тази година.
Преди колко време се запали по този модел и колко такива притежаваш и си сменил до момента?
Модел Е30 ме спечели през далечната 2001 г., когато бях толкова зелен, че си купих едно Е30 323i в окаяно състояние, но тогава нямах представа къде и какво да гледам. Колата беше изправна от гледна точка на двигател, трансмисия и окачване, но беше много зле с ръждата. Може би едни от най-приятните ми спомени (както и едни от най-големите ми „бойни“ уплахи) бяха с тази първа Е30-ка. Оттам тръгна всичко. След тази кола смених още две от други марки, но винаги имах чувството, че нещо им липсва. Карал съм и на приятели БМВ-тата (модели Е36 и Е46), но не ме „грабнаха“ както Е30-ката. И в крайна сметка се върнах към първата си любов.
Ти си човекът, който сложи 12-цилидров двигател на БМВ в е30 комби - как се роди тази идея?
Тази идея се роди съвсем спонтанно в самото начало, както всяка щура идея. С времето обаче разбрах колко е сложен и изискващ този проект. Е30 V12 беше факт в един период от време от около година-две, плашещо беше да се кара, адреналинът скачаше до невероятни нива, но в един момент осъзнах, че аз искам повече от тази кола. А това е да направя съвременният вариант на Е30 М3. Това е страшно трудна задача, да не кажа че е направо невъзможно да се „мериш“ с Легендата, с автомобила, който e превърнал една марка от бутиково джудже в световен гигант.
В събота на писта Дракон в Калояново имаше бяла е30-а кабриолет, чиито собственик обясни, че до момента е инвестирал 40 000 лв., за да я направи в сегашното й състояние. Има ли и други подобни е30-и у нас?
Има и то доста. За пари няма да говоря, защото при Е30 това е доста относителна величина, която е разтеглена във времето и й губиш края. Както се казва в нашите среди: „Работата по една Е30-ка никога не свършва!“ Независимо дали подготвяш едно Е30 за външен вид или за писта, трябват доста пари и всеки заслужава уважение, че се е заел със съответния проект. Но абсолютно същото уважение заслужава и всеки един човек, който притежава много по-скромна кола, но отделя от заплатата си просто за да я поддържа в движение и да й се радва.
В последно време цените на е30-ите и частите се покачи драстично, има ли тенденция да се купуват такива модели от Европа, да се реставрират у нас, след което да се продават отново в чужбина и на какво отдаваш рязкото покачване на цените?
Рязкото покачване на цените е факт от доста години вече и се дължи на всичко, изговорено по-горе. Заради историята на модела в моторния спорт, която го е превърнал в Легендата. Няма тенденция да се купуват коли от Европа, защото не са по джоба ни вече. По-скоро има обратната тенденция – запазени автомобили от модел Е30 да се връщат в „родината“.
Относно частите - цените им се вдигат от БМВ поради изчерпаните наличности. Между другото, проблемът с частите вече е огромен и затова повечето хора не ползват Е30 в ежедневието. По същата причина и моите Е30-ки излизат на пътя на високосна година, както се казва.
Текстът е публикуван във вестник Телеграф на 10 октомври 2019 г.
