В края на миналия сезон мислех за отказване

Доброто представяне с мотоциклета на Асен Лилов ми върна желанието да се състезавам

Александър Александров е на 25 години, състезава се в клас Суперспорт 600 за отбора на Sb Moto Racing Team. Бронзов медалист е за сезон 2022 г. в републиканския шампионат. Когато не е на пистата, e при пациентите си, тъй като от миналата година е дипломиран дентален лекар. С Алекс се срещаме в неделя на картинг пистата в Кюстендил, на която с повечето от съотборниците си проведе двудневна тренировка.

---

Текст и снимки: Йордан Йочев

Здравей, Алекс! Радвам се, че се срещаме отново на пистата. Миналият сезон беше тежък за теб, имаше падания, технически проблеми. Какво е настроението сега, как върви подготовката?

Още преди последното състезание през миналата година поредица от събития ме накараха да се замисля дали да не се откажа, особено на фона на желанието ми за професионално развитие. Може би не се виждаше отстрани, но на последните състезания донякъде ходех с нежелание.

Алекс след най-тежкото си падане през миналия сезон, докато механиците работят над мотора му.

През сезона имах доста падания, 7 или 8, някои от които бяха вследствие на контакт с други състезатели. Тези ситуации със сигурност не ми повлияха мотивиращо, въпреки че нямаше драстично отражение върху представянето ми.

За капак - на последното състезание имах сериозен технически проблем с машината - гръмнах двигател…

Установихте ли причината?

Намирам грешката в себе си, защото не ревизирахме двигателя навреме и физиката си каза думата - „умора на материала“, една от биелите буквално се скъса от разпъване. Оказахме се в задънена улица, защото към онзи момент нямаше как да продължа. Асен Лилов беше човекът, който предложи мотора си, за да мога да стартирам последното състезание за годината, за което съм му задължен.

С хондата на Асен Лилов по време на последния кръг за миналата година на писта Серес.

До голяма степен желанието ми за каране се върна именно заради представянето с неговия мотоциклет и факта, че дадох една доста добра заявка. След края на сезона се изправих пред дилемата - SSP600 или SBK, т.е. търсене на нов мотоциклет 600 куб.с.м. или използване на подготвена машина Kawasaki ZX10R, с която разполагаме.

Кое наклони везните за клас Суперспорт 600?

Стигнах до заключение, че може би имам още какво да надградя. Съответно започнахме да възстановяваме моя мотоциклет. Обстоятелствата около тази марка обаче са, че е много трудно да се намери „читав“ агрегат, направо невъзможно, защото от 2012 г. за свободния пазар не се произвежда 600-кубиков двигател, а само 636, с който до миналата година не беше позволено да се участва в шампионата.

В крайна сметка с помощта на официалния вносител на Кавазаки за България решихме да се обърнем към KRT (Kawasaki Racing Team е състезателното подразделение на марката – б.а.), защото този двигател се произвежда до ден днешен, но само за световния Супер спорт шампионат.

За разлика от други марки рейсинг дипартмънта на Кавазаки е недостъпен за обикновения потребител, но от KRT направиха изключение и сега предстои да „построим“ мотоциклет, с който да имам възможност да подобря представянето си в SSP600. Свикнал съм с геометрията на мотоциклета и не исках да го сменям.

Какви цели си си поставил за този сезон?

По принцип целите обичам да си ги запазвам за себе си. Нека видим как ще потръгне сезона.

Доволен ли си от подготовка на картинг пистата в Кюстендил? Тренираше с Ямаха R3, значително по-слаб мотор от този, с който се състезаваш.

В края на миналия сезон подготвихме тази R3-ка за тренировки и този уикенд времето ни се усмихна. Температурата беше 18 градуса и направихме двудневен тест с отбора. Доволен съм, има скорост, има и чувство, въпреки зимната пауза. Други години сме карали ноември и декември, тази нямахме такава възможност, доволен съм определено.

В кои шампионати планираш да участваш?

Засега си оставам в републиканския и BMU, като ще се включа задължително на Риека, ако всичко е наред. Там пистата много ми допада, срещам се с по-бързи състезатели, подготовката е на по-високо ниво, както и конкуренцията. Продължавам да съм част от SB Moto Racing team. На този двудневен тест събрахме някои от състезателите, най-вече „малките“ от отбора, част от които се качиха за първи път на нови машини. Така, че подготовката тече по план. Отделно наблягам на координация и издръжливост в залата.

Алекс заедно с баща си по време на зимна тренировка на картинг пистата в Кюстендил.

Как влезе в моторните спортове, кой те запали?

Мога да заявя, че баща ми е „виновен“ за това, още в 6-и или 7-и клас много ми се караше, винаги ме е дърпало натам. Започнах с 85-кубиков мотоциклет, чисто любителски. В гимназията ходех на училище с един KTM Duke, много яко дюкче. След смяна на няколко мотоциклета за пътя и проба на Серес се стигна до по-сериозен мотор, едно „отвратително“ Сузуки, шампионско за 2012 г.

Казвам отвратително не за друго, а от гледна точка на геометрия, която определено не ми пасваше, но в действителност с този мотоциклет се научих да карам. След това вече започнах с кавазакито и нещата се наредиха, общо взето бавен, но стабилен. Естествено, имаше премеждия през това време, падания, счупени ключици....една брутална катастрофа (извън пистата) през 2021 г, при която счупих бедро.

Тази година видях, че и татко ти участваше в клас F1000.

Да, той по принцип се пуска от време на време. 2020 или 2021 караше в Супербайк, сега накрая на 2022 г. реши да се включи в един кръг.

Спиране преди завоя, известен като Риеката, на летищен комплекс Долна митрополия.

Той ли се запали покрай теб или ти наследи от него тази страст?

Общо взето заедно проходихме в тази сфера при това доста късно.

Давате ли си съвети един на друг за техника, за тактика по време на състезание?

Връзката баща и син в този спорт е много тежка и я изпитваме изцяло. За ученето, по-скоро се старая аз да слушам. Но напоследък забелязвам, че се допитва до мен, говорим си повече и нещата вървят, въпреки че често се стига до конфликт. На състезание тактиката изцяло той я мисли, защото аз съм твърде превъзбуден явно.

На излизане от последния завой на писта Гробник в Хърватска.

Имаш ли треньор, телеметрист - някой, който да дава насоки?

Никога не съм използвал телеметрия. Всъщност, на последното състезание на Серес миналата година, когато карах с хондата на Асен, за първи път се докоснах до подобно нещо. Понеже съм си близък с момчетата от Bike Build Racing - Калоян и Илиян, Къци и Чайната, както ги знаят повечето, Илиян ми помогна с телеметрията, вдъхна ми увереност и нещата се получиха.

Т.е. учиш се на принципа проба-грешка?

Винаги е било на усет, иска ми се да променя малко нещата, ще видим дали ще успея тази година.

Кой елемент от техниката на каране би искал да подобриш или промениш?

Честно казано бих поработил над постоянството си в едно състезание. Куца ми началото, много бавно влизам в ритъм. Стартът е добър, но не мога веднага да намеря темпото, идва постепенно с напредване на дистанцията, което не се нрави на някои състезатели.

Така и изглеждаше мотора на Алекс след сблъсъка с Паскота.

Кое беше най-тежкото падане миналия сезон?

Може би беше на Долна митрополия, последната за сезона, когато с Паскота до средата на състезанието карахме плътно един до друг и се стигна до ситуация, при която излизайки от последния завой успоредно един до друг, аз с по-висока скорост от него, той навлезе в моята траектория и се стигна до контакт, от който аз бях потърпевш. За да запазим приятелския дух, нямаше конфликт между нас.

Алекс спечели първо място за Купа България ден след тежкото падане на Долна митрополия.

Благодарение на добрата екипировка и най-вече каската се разминах само с леко комоцио за няколко дни, това бяха последиците.

Кой ти е любимият пилот от MotoGP?

Марк Маркез, естествено (смее се).