top of page
  • Writer's pictureЙордан Йочев

Шампионката Ивон: Пея си под каската преди старт

Нещо се събуди в мен на дъжда в Словения и спечелих трите състезания

Тя е на 13 години, говори 3 езика и е шампион по картинг на Австрия в клас Джуниър Макс за 2023 г. Като всеки млад пилот мечтае един ден да се състезава във Формула 1. От следващата година ще продължи образованието си в техникум във Виена, в който ще изучава автомобилен дизайн. Титлата от тази година не е първа в кариерата й. През сезон 2022 печели шампионата на Централна европейска зона към ФИА в клас Мини Макс. Запознайте се с Ивон Симеонова!

 

Текст: Йордан Йочев

Снимки: Габриела Данаилова, личен архив


Здравей, Ивон! Живееш в Австрия, харесва ли ти живота там, как се чувстваш на 1000 км от вкъщи?


По принцип ми е много добре, но понякога семейството ми липсва. За развитие в спорта - там е много по-добре, в България няма кой знае колко опции, а там има академии, шампионати, в които може да те забележат.

Ти си на 13, с кого живееш във Виена?


Живея с леля, с братовчедка ми, братовчед ми и свако. Баба идва зимата и пролетта.


На колко беше като се премести да живееш там, лесно ли научи езика?


През 2020 г. се преместих. Знам немски, защото там съм родена и ходих на училище до втори клас, после се върнахме в България, тук също ходих на уроци по немски.

Разкажи ми за големия успех тази година.


Тази година преминах в нов клас - Джуниър Макс, аз съм най-малката в класа, двигателят е Ротакс,125 кубика, мощност 23 к.с. и голямото шаси. Не започнахме сезона много добре, въпреки че на тренировките бях винаги в Топ 3, на първото състезание в Италия два пъти не финиширах, защото имах удари със съперници. После постепенно подобрявах представянето си и сега на последния кръг в Словения бях втора в австрийския шампионат с 33 точки пасив и четвърта за FIA-CEZ зоната. Това беше голяма разлика, но въпреки нея имах шанс за титлата, но заваля дъжд. На дъжд нямах много тренировки с голямото шаси, но нещо стана с мен и повярвах, че мога. Опонентът ми не беше психически готов за това състезание, защото аз можех само да спечеля или да си запазя второто място, а той да изгуби целия сезон.

Каква ти беше стратегията за това състезание?


Стратегията беше на целият отбор, екипна работа, тъй като само аз имах реални шансове за титлата от моите съотборници. Един от тях е много добър на дъжд, той спечели квалификацията, а аз дадох второ време на квалификацията. В неделя на старта той потегляше от първа позиция, лявата страна на пистата, а аз от втора позиция, първият завой също е ляв. На старта той малко се забави, това беше част от стратегията и аз минах на първа позиция. За жалост той се завъртя още на първия завой, но аз си финиширах състезанието първа. Във второто състезание също завърших на първо място. В третото съотборникът ми ме изпревари, откъсна се малко от мен, аз също се откъснах от третият, в последната обиколка го изпреварих и така направих три поредни победи и спечелих шампионата с 15 точки аванс.

Как си обясняваш промяната в представянето ти на дъжд?


Много се притеснявах за това състезание, но ми казваха, че няма какво да изгубя, каквото стане - стане. Не знам, нещо се събуди в мен.

Голяма ли е конкуренцията, колко души са в твоя клас?


В австрийския шампионат са около 10-15, в шампионата към ФИА Централна европейска зона, в който станах вицешампион, са между 32-35 състезатели, всички караме заедно.

Имаш ли човек, който да отговаря за телеметрията, за подготовката на картинга?


Механикът ми е Сандро Лукович. Той е бивш пилот, бил е на много Гранд финали, карал е и формула. Тази година той ми беше механик, понякога в някои състезания баща му изпълняваше тази роля и един негов приятел Марсел.


Как решихте да тръгнете към Австрия, какво отвори вратите натам?


Тук в разговора се включва таткото Иво Симеонов

Иво: Аз живеех там от 20 г., там се запознах с жена ми, там се родиха децата и още на 5 г. започнах да я занимавам. Първо купих един картинг, там започнахме да учим тръгване, спиране. Като си дойдохме лятото на 2016 г. в България, я заведох три пъти за по 5 дни на пистата в Хасково. После се прибрахме във Виена и започнахме на пистата, която е на 30 км от града - Speedworld. Вече за следващата година й нагласих друг картинг, но понеже лицензът се вади от 8 навършени, а тя ги нямаше, започна да кара само в регионалния шампионат, който го организира треньорът на една академия. Той каза, че иска да я види как кара, за да прецени, защото беше малка и за неговите състезания. Видя я и каза, че е готова. Първата година 2017 г. стана трета в неговия шампионат, 2018 г. - от шест състезания, шест пъти първа. Навърши 8 г. и извадихме лиценз за участие в австрийския шампионат, който ти дава право да участваш и в други шампионати по картинг в цял свят.

Разбрах, че леля й сега е голяма опора.


Да, така е, Ивон живее при сестра ми, която е и наблюдател към австрийската федерация. Тя й е мениджър, грижи се за отбора, за механици, за трансфери, тя я води по състезания и е главното действащо лице.

Доколкото разбирам Ивон не се е състезавала в България?

Не, в България се явихме на две състезания през 2018 г. - Серес и Кюстендил и 2019 г. – Кюстендил и Хасково. Това беше нещо като тренировка.


Ивон, как протича един твой ден в Австрия, колко често тренираш с карта, колко време отделяш на уроците?


В сряда имам тренировка с Михаел Фидлер от Speedworld Academy и с негов приятел – Ник Шол, който също е карал картинг, GT3 Къп, и тренираме. Той ни изпреварва, ние го изпреварваме, борби на пистата. Като се прибера - уча. Сряда, понякога четвъртък, събота и неделя също съм на пистата.

Картингът пречи ли ти на ученето?


Не.


Кой е любимият предмет?


Не знам, има много. Математика, помня още с тати как решавахме задачи, химия, физическо. Сега съм в осми клас.


Как виждаш бъдещето?


Да стана известен пилот, да карам кола, например в GT3 шампионат или формула.


Имаш ли си някакъв специален ритуал, който ти помага да се концентираш преди старт?


Преди старта си говоря с механика ми, обсъждаме как ще проведем състезанието, къде ще застане, какво ще ми показва. Като съм в картинга и преди старта си мисля, ако съм първа, да не правя грешки и да се отделя от всички, ако съм пета, шеста или по-назад, да изпреварвам чисто без да има инциденти. Понякога си пея в каската преди старта и по време на каране.

Кой елемент от техниката на каране искаш да подобриш?


Карането на дъжд задължително, там е съвсем друг стил на каране. На суха писта понякога завивам много рано, в бързите завои също правя грешки някой път, махам крака от газта чак в завоя, а трябва преди това. Иначе на обратните и S-ките съм много добра, но човек цял живот се учи и усъвършенства, всяко състезание те учи на нещо.

Като сравниш пистите в България и тези, на които караш в момента, коя е най-голямат разлика?


В австрийския шампионат и FIA-CEZ са с по-широки зони за сигурност, съдиите са много добре подготвени, пистите са одобрени от ФИА, имат и по-интересни конфигурации, повече грип, а в България, не са добре поддържани през годините, нямат много сцепление заради малкото участници, има и други неща, но ми харесват също.

Как се справяте финансово в този скъп спорт?


Иво: Тази година един австриец, който има школа за шофьори, може да се каже, че е спонсор, поема някои разходи, за едното първо място й купи каска, за друго помогна финансово. Ивон се запозна миналата година в самолета с него на път за Портимао. Но към момента всичко е на моите рамене.


Имаш ли си любим пилот, който те вдъхновява?


Аертон Сена, той ни е любим пилот и на двамата с тати. Сега Макс Верстапен.

Какво е чувството като се качиш в карта и потеглиш?


Усещането е все едно съм в друг свят. Усещам се свободна, това е моят свят, в който аз казвам какво се прави.


Има ли мръсни игри и трикове, които използват конкурентите ти?


Иво: Като отидем на тренировка, винаги дава най-добри времена, на състезания има едни, които правят номера. На квалификацията някой я затваря, за да не даде добро време. По време на маншовете я избутват.

Кои са най ценните съвети от механика-треньор?


Баща ми ми казва да танцувам на пистата, на много неща ме е научил, сега уча нови и си изграждам мой стил. Механикът - да не правя тъпотии, да не рискувам и да покажа това, което правя на тренировките. Да внимавам да нямам бъмпер.


Какво да е да имаш бъмпер?


Да си удариш предната броня и тя да влезе навътре или да ти спрат умишлено с цел да се удариш в тях. Това е наказание 5 секунди. На квалификация за бъмпер ти взимат най бързата обиколка. На състезание има някои пилоти, които на път за кантара спират рязко умишлено. А на кантара е техническият преглед и виждат хлътналия спойлер.

Правят ли опити за измами?


Иво: Да, но там има сериозни проверки. Техниката е на много високо ниво за проверка. По принцип при Ротакс нямаш много опции за нередовен тунинг.


Ивон: По едно време слагаха капсули в бензина, дори да ти дадат техен бензин, слагаш капсулата на капачката и като завиваш я пускаш вътре.

Ивон заедно с по-малкия си брат, който иска да стане футболист.

Иво: Мажат с нещо гумите, за повече сцепление, да загреят по-бързо, но и това се хваща с необходимата техника. При тези състезания получаваш мотор под наем от организатора, който е пломбиран, ти си слагаш само съединителя, дросела на карбуратора и главния жигльор. Всичко друго е еднакво. Понякога мамят с иглите на карбуратора, с дросела, с компютъра, на единия прекъсвачът му е на 14 500, на другия на 14 200 оборота например, но тестерът го хваща. Техникът може да ти разглоби двигателя, на едно състезание в Австрия на първите трима им върнаха двигателите в щайги, разглобени, колянови валове, биели, бутала, цилиндри всичко се проверява от - до.


Това да теглиш томбола за двигател, не е ли малко субективно.


Ако не ти хареса, имаш право да го смениш. По телеметрията го сравняваш как върви спрямо твоя и другите на пистата. Всичко е еднакво за всички, има часовник на двигателя, виждаш колко време е работил, прави им се ревизия. Така е засега, но за другата година може да има промени, така се говори.

Иво, Ивон кара картинг вероятно благодарение на теб, разкажи ми за твоята картинг кариера.

Започнах на 8 г., тогава бяха 3 групи - мъже, пионери, юноши и момичета, жени. Карах, докато станах шампион през 1990 г. в моя клас. Tогава минах при мъжете за 1 г. Баща ми имаше един приятел, механик на рали пилота Йордан Кузнецов ( Бог да го прости), каза, че в картинга няма какво да търся и започнах да карам Формула Естер. За жалост я спряха, имаше катастрофа на Русе 1994г., от федерацията казаха, че е временно, но си остана за постоянно, семейството ми нямаше средства за състезания в чужбина, всичко беше инвестирано във формулата и аз оттогава се обидих малко на федерацията. От 1994 г. дори не посещавах състезания. Върнах се в картинг спорта 2015 г. заради Ивон и племенницата ми.


563 views0 comments

Recent Posts

See All

Comments


bottom of page