Искат 200 000 евро, за да ти дадат шанс. Ако не бяха моторите, щях да съм скиор
Хорхе Мартин печели световната титла в клас Мото 3 през 2018 г. в сезон, изпълнен с трудности. В петъчните тренировки на пистата в Бърно пада, чупи китка и пропуска състезанието. Седмица по-късно стартира на обезболяващи в Австрия. В Тайланд получава възпаление на нерв след рехабилитационен масаж в мото клиниката и не може да развори дланта си. От фирмата производител на екипировка му доставят специално изработена за него ръкавица, с която успява да стиска съединителя. Преди големите успехи кариерата му виси на косъм поради липса на финанси. За пътя до най-високото стъпало може да прочетете в интервю, което взехме през 2019 г. преди състезанието за голямата награда на Испания на писта Херес.
Текст: ЙОРДАН ЙОЧЕВ
Снимки: MOTOGP, ЙОРДАН ЙОЧЕВ
Здравей Хорхе! През 2017 г. ти беше пилотът, който получи наградата за най-много спечелени квалификации - 9. Преди началото на сезон 2018 г. усещаше ли, че е дошло времето не само за първи места на стартовата решетка, а и за титлата?
Така го усещах. С отбора се справяхме чудесно, но проблемът беше, че постоянно губех точки. Знаех, че съм много бърз, подготвен и смятах, че е дошъл моят сезон.
На каква възраст се качи за първи път на мотор?
Бях на 6 г., когато това се случи. За празника на Трите Влъхви (традиционно испански празник, честван през зимата) получих покет байк и започнах да се състезавам. Баща ми е бивш пилот и аз тръгнах по неговите стъпки.
Как се подготвяш физически за състезанията? Караш ли всеки ден?
Живея в Андора и това не ми позволява да карам мотор всеки ден. Тренирам много с велосипед и всеки ден съм във фитнеса. Нужна е много сила по време на състезателен уикенд, за да не отпаднеш физически.
Имаш ли специален режим на хранене?
Да, той е задължителен. В Мото 3 категорията теглото е от изключитела важност и пилотът трябва да е лек. Не преяждам, в менюто ми има основно салати и пилешко. По време на състезателните уикенди се подсилвам със спагети, защото тогава са нужни повече въглехидрати.
Пиеш ли?
Какво дали пия?
Алкохол, една-две бири позволяваш ли си след добро представяне?
Не обичам да пия много, но 3-4 пъти в годината ходя на партита и празнувам.
Твоята вече бивша категория Мото 3 е сред най-зрелищната, победителят не е ясен до последния метър. Какво е най-важно за настройката на мотора?
В Мото 3 почти всичко е много важно, защото времената са много близки. Със сигурност аeродинамиката е приоритет. Трябва да си малък върху мотора, за да нямаш голямо съпротивление. Скоростта в завоя също е доста важна в тази категория, защото двигателите нямат много мощност, затова трябва да излезеш с висока скорост и да си в обороти. В другите класове мощността на двигателя винаги може да ти помогне на изхода, но тук не е така.
Виждаме, че пилотите в кралския клас постоянно използват задната спирачка, за да помогнат на мотора да завие още повече или да го стабилизират, в Мото 3 използвате ли я толкова интензивно?
Трябва да се използва и тук, на мен специално ми помага да съм бърз в завоя. Когато я натиснеш, балансът на мотора се променя.
Какво беше най-трудно за теб, докато караше в Мото 3?
За мен най-трудни бяха битките. В тази категория много пилоти карат в голяма група и постоянно сменят позициите си. Трудно е да менажираш добре подобни ситуации, защото може да стане всичко – бутат те, изхвърлят те от пистата.
Като беше дете имаше ли любим пилот, чиято кариера те вдъхновяваше?
Като дете обожавах Валентино, той ми беше идол, но когато дойдох тук и започнах да се състезавам на най-високото ниво, видях много добри състезатели. Вече нямам идоли и знам, че всеки от тях утре може да ми е съперник.
Смяташ ли, че финансовата бариера за този спорт убива страшно много таланти?
Със сигурност. Финансовата страна на този спорт е много трудна. Аз идвам от скромно семейство и за мен беше изключително трудно да стигна до тук. Но, ако си наистина бърз и талантлив, имаш шанс да успееш. Големият проблем е, че в днешно време отборите слагат парите преди таланта, това е лошо за спорта. Такива са нещата и трябва да се справяме с тази ситуация.
Твоите родители как успяха да осигурят нужните средства?
Карах в испанския шампионат и после канидатствах за Red Bull Rookies cup – ако те приемат, плащат всичко. Ти само трябва да си покриваш хотелите и пътните разходи. Дори само те бяха много за моето семейство, защото възлизаха на около 20 000 евро. За да караш тази категория, отборите ти искат по 200 000 евро на сезон. Със сигурност щях да съм си вкъщи, ако трябваше плащаме подобна сума.
Ако не беше състезател, с какво щеше да се занимаваш?
Щях да съм професионален скиор. Качих се на ските още като бях на две години веднага ги обикнах, с удоволстие карам и сега.
Виждам, че имаш доста татуировки по тялото, какво означават те за теб?
Обожам татуировки. Ако бях малко по-луд, сигурно щях да покрия цялото си тяло. Смятам обаче, че всяка от тях идва в определен момент от живота ти. Повечето хора си ги правят, защото е модерно. На мен ми напомнят различни поводи и етапи от живота. Например виж тази (показва надпис на лявата ръка) – не сме тук, за да участваме, а да победим. Тази мисъл представлява нагласата ми към спорта – не съм тук, за да бъда просто поредния, а да побеждавам. Затова оставям всичко от себе си с всяко излизане на пистата.
Оправяш ли си леглото като станеш сутрин?
Не, живея сам и всеки път, когато майка ми дойде, все едно бомба е паднала вкъщи (смее се).
Интервюто е публикувано на 6 юни 2019 г. във вестник „Телеграф“