• Йордан Йочев

Тито Рабат: Не можех да спя от болка

След катастрофата трябваше да се науча отново да ходя



 

Автор: Йордан Йочев



Пилотът в кралския клас по мотоциклетизъм MotoGP Тито Рабат никога няма да забрави датата 25-и август 2018 г. В четвъртата свободна тренировка на наводнената писта „Силвърстоун“ моторът му влиза в аквапланинг на 6-а скорост с около 280 км в час. Скача от машината, влачи се по асфалта и се спира в чакъла. Докато е на земята, вижда Алекс Ринс, паднал секунди по-рано на същото място да му прави знаци да става и да се маха. Причината е, че трети пилот – Франко Морбидели, пада отново там. Тито няма време и моторът на италианеца го помита. Кракът на испанеца е раздробен и пропуска останалите стартове от сезона. След първите операции не може да спи от болка. В интервю часове преди зимните тестове на писта Рикардо Тормо край Валенсия Рабат разказа през какво е минал и какви са очакванията му за следващия сезон.


Тито, здравей! Кое ти беше по-трудно да преодолееш – физическата болка в крака или психологическата травма, че няма да можеш да караш мотор и да се съзтезаваш няколко месеца?


В началото е много трудно да прецениш колко тежка е травмата. След операцията на крака не можех да спя от болка. В последствие започнах да спя по два часа на нощ. Стана ясно, че не само ще ми отнеме много дълго време да се възстановя, но и че това е най-тежкото ми нараняване до момента. Всичко е трудно в този период – от една страна гледаш как всички се състезават отстрани. От друга имаш пред себе си предизвикателството не просто да се върнеш на мотора, а да се научиш отново да ходиш и да караш. Усещането да си счупиш крака по този начин е много особено, на испански имаме много точен израз – все едно е мъртъв, без никаква сила. Виждаш го – там е, а всъщност го няма. Много е важно да се качиш възможно най-скоро на мотор след такова счупване, за да можеш отново да си бърз.


След инцидента беше казал, че Морбидели така и не се е свързал с теб.

Успяхте ли да обсъдите вече ситуацията?

Реално, той ми е изпратил съобщение в Инстаграм, но аз така и не съм го видял. Говорихме и вече всичко е наред. Научих важен урок, като падна веднага да се обърна, за да видя какво става зад мен.


През сезон 2018 твоят колега Алваро Баутиста показа, че заводския двигател е много важен, за да си на върха, докато заместваше Хорхе Лоренцо. Мислиш ли, че с клиентски отбор в какъвто си и ти можеш да се бориш за подиуми?


Когато бях част от Marc VDS Honda, ми казваха, че ще имам мотор като този на Марк Маркез. Естествено това съвсем не беше така. В момента в Avintia за моя изненада имам доста по-конкурентноспособен мотор, но заводският пак е стъпка по-напред. Опитът ми в MotoGP досега показва, че целите се определят от пилота, но и от мотора, с който разполага. Разбира се, ако имаш добър материал, и целите ти ще са много високи, но няма как да знаеш какво ще караш, докато не се качиш. На хартия моторът ми е много добър, а „Дукати“ доставят конкуренти сателитни машини, но целите ми за сезон 2019 зависят от това, което ще пристигне като материал. За мен най-важното е да дам 100% от себе си.


През 2018г. въпреки че пропусна 7 старта, успя да събереш същите точки, каквито имаше за цялата 2017 г.


Да, до момента на катастрофата сезонът беше много добър. Направих силни състезания, които не успях да завърша заради технически причини като това в Барселона. Бърно също се разви добре и можех да карам с водещата група пилоти, в Австрия също бях в челото, състезанието вървеше добре, но след като гумите бяха напълно унищожени, трябваше да отстъпя позиции, но се представих добре. Понякога показвам наистина добър потенциал и точно до преди катастрофата бях доволен. Със сигурност винаги може да е по-добре, но това е част от процеса на учене и съм доволен.


След като спечели титлата в Мото2 през 2014, Марк Маркез каза, че си част от семейството му. Все още ли сте толкова близки?


Марк, както и брат му Алекс, са ми добри приятели. Разбира се, фактът, че и тримата сме много заети, ни е отдалечил малко или много.


Какво е мнението ти за невероятните спасявания на Маркез? Каква е тайната му?

Той просто е невероятно добър пилот – има талант и бързи рефлекси. Ако трябва да съм честен обаче, точно този тип спасявания са възможни само с Хонда. Ако трябва да ги направиш с Дукати – няма да се получат. Причината е, че с Хонда можеш да легнеш много повече в завоите. Докато моят мотор се кара по различен начин – стабилен е много, но изпуснеш ли го веднъж, дори за малко, няма връщане.


Това ли е причината да виждаме толкова често пилотите на „Хонда“ да докосват с лакът асфалта отколкото тези с „Дукати“?


Да, определено.


Интервюто приключи в 21 часа вечерта в петък преди състезанието на писта Рикардо Тормо. След това екипът го очакваха около 30 км в проливен дъжд на скутер до Валенсия.

Първото качаване на мотор – кога беше и какво си спомняш от него.


Бях на 3 години. Получих мотора като подарък от родителите ми за един испански празник – Трите Влъхви (Los Reyes Magos – празникът е смесица между Коледа и Хелоуин, б.а.). Отидохме на един голям паркинг в квартала и ясно си спомням как дадох пълна газ (имитира с уста звука на форсиращ двигателя, б.а.) и се засилих към една стена. Забравих как се спира и буууум – забих се в нея (смее се). Доста се изплаших, но на следващия ден пак отидохме да караме и беше добре.


Как реши да се състезаваш?


От много малък се състезавах в каталунския шампионат по картинг. След това, когато бях на 11, отидохме да гледаме състезание с мотори и си казах „Еха, това ми харесва повече от картинга!”, и така смених дисциплината. Харесвах картинга, но моторите бяха това, с което исках да се занимавам. В началото беше само за удоволствие, но постепенно ставах по-добър и по-добър и се превърна в професия.


Имаш ли други цели и мечти извън MotoGP?


Не се сещам за друго (смее се). Това е истинската ми страст, всичко което искам да правя в живота си – обичам го.


А какво би правил, ако не бяха моторите?


Никога не съм мислил в тази насока.

При нас аматьорите, след ден на пистата или дълъго пътешествие с мотора, обикновено се награждаваме с бира за добрия край на деня. Ти позволяш ли да пиеш или спазваш строга диета?


По време на сезона – никакъв алкохол. В неделя, ако състезанието е било много добро, ходим на вечеря с механиците и тогава може и да си позволя една-две бири. През седмицата – нито капка.


Интервюто е публикувано на 10 февруари 2019 г

8 views0 comments